Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени в НДК. The Musical.

Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени в НДК. The Musical.

Спомняш ли си кога за последен път си бил в НДК и си се чувствал уютно изтрещяло. Не? Значи, си пропуснал концертa на Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени…

Преди години имаше едно предаване по БНТ-то… Какафония. Често излъчваха концерти от НДК. Мъглявите ми детски спомени се разпръскват около пълна зала на екрана и хора, станали от местата си, заклатени в общ ритъм. А пресни, пресни концерти, преживени наскоро там, ми оставяха някаква горчилка, заради липсата на заряд у присъстващите. Ако някой си позволи да стане от мястото си и да се „разхвърли“, биваше изхвърлян и заклеймяван. „Пречиш!“, „Ама, моля ви се, нищо не виждам!“, „Изчезвай!“ и други подобни строяваха всеки изблик и го караха да потъне в червеното кресло, изпепелен вътре в скришника пепелник… Вчера на мюзикъла на Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени нямаше нито един удавен изблик, а само възпламенени такива. Та, можело и в НДК, можем и както преди…

Концертът беше замислен от игла до конец като мюзикъл. Сцената се беше превърнала в снимачна къмпинг зона. Млади НАТФИЗчии се кършеха от време на време на плажа, а заради яко замислените визии, имаше какво да се гледа и на екраните – от намигване към лигава сцена от Титаник до пресъздаване на трепкащи хромозоми. Самият сет лист на Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени беше скалъпен изкусително и не позволяваше на никой, дори и на мен, да отскочи за по биричка навън или в Перото… Напротив, беше си заковаващ погледи все към Тях и раздвижващ лели, родителски тела и ухилени деца.

Представяне на всички обичани Обичайни заподозрени, фалцетен крясък за пикник, полет с хелийния хеликоптер, за едно леко приземяване в Холивуд. И как да не се зачудиш аз ли съм или не съм и за какво или по-точно за кого е тази песен. Към (к)рая на концерта Стефан си го каза: „Колкото повече вървим към финала на концерта, толкова по-искрени ставаме.“ Дойде време за изявление на „прочут български китарист-класик“, който за първи път се представи „пред родна публика, след 24 годишна успешна кариера във Виенската Staadsopera“. 🙂 Лирическото отклонение преля в класическо изпълнение на „Обичам те, мила„. Защо класическо? Ами заради Мая Бежанска, която развя белите маратонки на сцената.

И за финал захвърчаха хромозоми

Готова ли си тази вечер с мен да споделиш влюбени хромозоми

Те препускат през глава към твоята заключена врата

Когато се разливат хромозоми космосът спи, а цялата вселена свети…

Искаш ли сега да легнем и да си направиме едно…

снимки: Иван Васев

 

Вижте също и: