Solar Trinity – Техно просвещение 2016

Solar Trinity – Техно просвещение 2016

От доста време искам да чуя Jamie Jones и Nicole Moudaber и съвместното им участие на Solar Easter Trinity 2016 бе сякаш перфектният момент да запълня тази празнота в музикалната си компетентност. Още около 19:00 всички предварителни билети бяха разпродадени, което още повече ме въодушеви, че ще успея да присъствам на такова масово събитие.

Определено бях hype-нат и се отправям към Inter Expo Center съвсем на време. Влизам относително бързо и се озовавам в дясната зала (FLOOR 2), откъдето се носи доста приятна музика. Часът е 00:22, но настроението е много добро. След като се сдобия с карта и една бира Корона, тъй като друга липсва, се озовавам в сякаш по-хард залата (FLOOR 1), където Philip Chernikov пуска така, че веднага да привлече вниманието ми. Музиката, която звучи в първата зала много ме настройва за нивото за DJ-ейте хедлайнери. Докато седя почти пред Philip Chernikov се случва появата на Pan-Pot, който докарват със себе си достатъчно хора, че предните редици да се запълнят напълно. Един приятел, техно-разбирач, ме бе предупредил за тяхната музика и бях наострил уши. Още в 02:00 те пускат така, че да се озадача какви върхове ще бъдат постигнати в ранните часове на нощта.

След глътка полу свеж въздух прекарвам малко време в сякаш по-голямата зала, където Apollonia вече са на средата на сета си. Музиката ми се струва по-лека, по-танцувална. След известно време компанията ми тръгва към зала номер 1, за което изобщо не съжалих. В 02:30 Pan-Pot просто пръскат! Тази зала вече е почти пълна, а изобщо не е малка. Уви… шазамът не успява да хване песен досега, а определено искам да ви споделя качествения вайб. Часът е 3 без 10 и аз все още съм в първата зала. Партито тук е толкова добро, че ми е трудно да се наканя да посетя другото помещение. След новата глътка въздух отново се озовавам в сякаш по-голямата зала, която изглежда по-рехава. Настанявам се на предни позиции и установявам, че Apollonia все още са на пултовете. Този път музиката е ускорена, по-забиваща и въпреки това следва по-лекото звучене… и точно, когато си мисля, че партито е перфектно, ме помъкват към другата зала, където започва Nicole Moudaber. Искам да вметна, че визуализацията и в двете зали е много приятна за окото, макар и в различен стил. Никол за мене зазвучава съвсем различно от чутото досега – доста по-минималистично от предишните изпълнители. Не знам дали бях прекалено навит да я чуя, но да я слушам и наблюдавам е истинско удоволствие. Усещам много приятна връзка между нея и публиката, което винаги води до положителни емоции. Осветлението е приглушено, а тя звучи дълбоко.. като за техно? Определено е най-агресивният изпълнител до сега, а и косата й се мятка доста ефектно.

Краят на дългото чакане за тоалетната съвпада с появяването на Jamie Jones. Той започва сета като за плажно парти, добавя адекватен бас, с което привлича много хора на шоуто си. Чак в този момент доста голяма маса хора идва от другата зала, за да изпълни пространството пред Jamie. След Никол, вече съм включил на пета предавка и попивам всеки един негов звук, а доста от тях са непознати за сега през вечерта. С времето сетът му се видоизменя, а ми правят впечатление няколко страхотни  преливания от трак на трак, които той прави. Jamie Jones показва и пред българската публика, че е DJ от най-високо ниво и ни прекарва през дебрите на музикалното му съзнание.

Да си призная, не бих могъл да опиша с повече детайли сетовете на Chris Liebing и Paco Osuna, предполагам поради натрупаната положителна умора, изпитите напитки и прескачането ми от едната зала в другата. Определено Chris Liebing ми звучеше най-тежко от всички изпълнители. Не бих казал, че Paco Osuna му отстъпваше, особено като се има предвид, че той закри феста, но именно звуците на Liebing ме караха да правя онази погнусена гримаса при всеки нов ‘дроп’. Не пуснах танца до края на вечерта и определено не останах разочарован от нито едно музикално представление от Solar Easter 2016. Последните тракове от сетовете бяха направо зъбо-разбивачки. Партито продължи до 08:15, а тълпата, въпреки оредяла, се забавляваше до последния момент.

Solar Easter 2016 бе най-мащабното парти, което посещавам тази година и оставя у мен само положителни емоции. За мое щастие, нямах проблемите, които други посетители са имали и усмивката ми седеше на лицето до момента, в който затворих очи да притихна малко. Усещам се, че техното почва да ме влече като стил все повече и повече, но със събития и лайн ъп като този, това е оправдано.

Вижте също и: