Solar Morning 2017 – July Morning от нов тип

Solar Morning 2017 – July Morning от нов тип

Yalta тази година извадиха две нови парти вариации. Новогодишната забава и Solar Morning.

По стечение на обстоятелствата посетих първата, а сега ми предстоеше и втората. Вече бях споделил впечатленията си от New Year партито, което накратко бе успешно и предизвика у мен единствено хубави емоции. Line up-ът тогава контрастира с този сега и това е абсолютно логично според типа на двете събития. Тогава се разчиташе на гръмки имена, подходящи за евент, целящ да събере хора от целите Балкани, а сега Yalta са се ориентирали към относително по-лека музика, която според тях подхожда за един електронен july morning. За мен лайн ъп, включващ Guy J, Guy Mantzur, Hernan Cattaneo и Danny Howells е подходящо музикално оформление за най-важния изгрев в годината, но само времето ще покаже дали наистина е така.

Миналото Yalta парти (Solar Easter) ме посрещна с доста по-сериозни ритми в същия часови диапазон. Тук подгряващата музика, която Liubo Ursiny пуска е доста лежерна, звучи ми плажно-приятно и ми подсказва евентуалния цялостен вайб. Одобрявам! В момента, в който останалите парти хора са на морето, тези които решихме да останем в София се нуждаем от нещо подобно. Сцената, в противовес с други партита в този парк е разположена, точно където са седалките. Изгревът ще се пада отзад-отляво, явно такава е идеята. Liubo, както винаги в последно време, пуска много приятна музика, като покачва тежинката малко по малко. Интересно е какво ще последва.

Guy J и Mantzur застъпват към 1:50 и сякаш продължават сета на Ursiny. Но вкарват точно това парче, което му е нужно, за да го качи на следващия левел. Музиката е абсолютно подходяща за вече изпълнилата павирания денсинг публика.

Обявеният б2б не случва веднага, а на пулта след първата песен остава Mantzur, който успешно продължава приятната хаус вълна, която постепенно увлича всички от насъбралите се вече хора. Започваме страхотно! Противно на очакванията ми шазамът не хваща супер приятна песен, която Mantzur пуска към 2:15. Публиката се оживява, а аз като част от втората предна линия се сливам с настроението перфектно. Някаква краткотрайна техническа липса на бас ми вкарва нотка лошо впечатление, но тя бързо е отстранена. Все пак мога да споделя Dreamcatcher by Khen. Около 3:50 чувам Hatzler- Collider (Citizen Kain & Kiko Remix), който ми прави приятно впечатление.

Сетът на Guy J, Guy Mantzur стига своеобразен връх. Чуваме доста забъркан тек хаус, който има този популярен грууви бас ритъм, който всички обичат… Светлините светват… Ръцете са вдигнати… Бууум! Ритъмът тръгва и ни праща някъде в средна Америка. Йес! Точно, каквото трябва. Е, значи хората могат да се забавляват и на различни от техно копаници партита.

Към 4:30 с жокер от приятел бих определил стила като Progressive House.

Когато Hernan Cattaneo започва сета си, се забелязва промяна. Макар, че музиката не е техно, всички ръце са вдигнати, насъбралата се от отдавна тълпа си танцува без капка свян. В сета на Hernan се среща повече дълбочина, в която да се потопими, а тя е оценена подобаващо. Един от първите пуснати от него тракове бе Dusky – Balfour  Betty. Cattaneo никога не разочарова и не го прави и този път!

Stephan Bodzin попада под музикалния ми радар в последно време и няма никаква изненада, че чуваме вариация на негова песен с настъпването на утрото. Stephan Bodzin – Odysee (d-nox & beckers remix) е страхотно пътешествие, подходящо за прехода от нощта към сутринта. Едно евентуално негово гостуване категорично ще предизвика интерес. Музиката в тази част на денонощието предразполагаше притежаването на определена магия и посетителите получихме точно такова изживяване.

В 5 часа аз съм най-отпред, а Hernan пуска, точно това, за което съм дошъл. Безкомпромисна хаус танцувална забърквация, ако мога изобщо така да опиша звучащото. Танците вече са се прехвърлили върху всеки от присъстващите, но все пак вечерта е отдавна преполовена.

Около 5:40 чуваме The Train of Fantastic by Marvin & Guy feat. Fantastic. Положението вече е много сериозно и няма нищо общо със зададения първоначално плажен ритъм. Pросветва стабилно, слагам слънчевите очила и се пренасям в света на останалите посетители, които вече са сложили предпазните си лещи. Явно нямаше как да минем и без всеобщия любимец Solomun, от когото чухме ремикса му на The Age of Love.

Около 6 сутринта чуваме Cygnus – Kamilo Sanclemente и He Not In – Chiken Lips, като и двете са много приятни парчета.

Изгревът беше хубав, времето рязко се затопляше и след 07:00 аз реших, че е време да хващам самолета към света на сънищата. Събитието сякаш надмина очакванията ми и с броят на посетителите, и с настроението, в което ме притискаше музикалното оформление. Усмивки all the way! Организаторите бяха оправдали очакванията ни. Припекът направи прибирането ми доста тежко физически, но въпреки това, все oще се намирах в онзи приказен унисон, който ме беше приютил последните няколко часа.

Всичко бе така сюрреалистично и макар отломките от хипарските времена да не ме бяха прихванали аз придобих едно въодушевление, че вече е юли, че лятото категорично се настани в ежедневието ми и ме очакват положителни емоции. А точно това се иска от подобно събитие!

Вижте също и: