SOLAR EASTER TRINITY и метрото създават спомени

Solar trinity 2015

SOLAR EASTER TRINITY и метрото създават спомени

02:00 ч. Аз и двамата ми спътника се отправяме към входа на Inter Expo Center, където ще се проведе Solar Easter Trinity 2015. Огромните зали кънтят, треперят, малтретирани от тежките вълни на електронния звук.

Навързани картинки и букви: Анастас Чобанов

Имахме малък момент на притеснение, че гардеробът е пълен, но някак успяхме да излъжем системата – на съответната цена, разбира се. Влизаме в зала на случаен принцип и се оказваме част от сета на Andrea Oliva. Звуците са по-скоро за загрявка и хората все още намират правилните стъпки. Със спътниците ми оставаме малко в първата зала и любопитството ни води към другата, в която Matthew Dear е загрял тълпата. Визуалните ефекти са впечатляващи. Виждал съм подобни само на клипове, но да бъдат акомпанимент към преживяване на живо си е съвсем друго. Тук хората са повече, сцената е по-грандиозна, което ми подсказва, че това ще е главната схема. Наблюдавам много тела, които сриват ъндърграунд разбиранията ми. 🙂 Техно настроението вече е пуснало корени в помещението и еуфорията се издига като гъста корона над главите ни. Още няколко минути и разбирам, че тук ще е по-сериозната част от партито…

Solar trinity02:30 ч. При все че хедлайнерите излизат чак в 7 ч., е сравнително рано. Въпреки това звукът е мощен и хората избухват. Matthew пуска парчета, които отговарят на моето разбиране за технО. Като прибавим, че изпълнението му е live, а не просто миксиране, Mathew Dear се оказва интересен музикант. Към края на сета му хората в залата се увеличават, явно очакващи следващия изпълнител. Качването на сцената на Gaiser сякаш провокира засилване на звука. Басът се увеличи осезаемо, а скоростта – малко. Публиката започва да се усеща. Още първото мощно връхлитане на баса е съпроводено от силни положителни възгласи. Неговото изпълнение още от първите десетина минути започва здраво и обещава много за остатъка на вечерта.

Слушаме Gaiser вече повече от 30 минути, а сетът му доста се отличава, на фона на предишните две изпълнения, които чух. Ритмите му очевидно се харесват на публиката, която се разтанцува все повече и повече. Първото ми полу-влизане в тълпата е озвучено от редица минималистични звуци, които вибрират познато. Тук е забавно, но със спътниците ми в това приключение решаваме да видим какво става в другата зала.

Там Tale Of Us вече са преминали през интрото и пускат на пълна пара. Скоростта на бийта е съвсем леко по-ниска, а басът е отново плътен. Тук сякаш музиката е по-танцувална и по-лесно смилаема за не-фена. Не се набляга толкова на тежинката и самият сет звучи с една идея по-музикално. Признавам, визуализациите наистина ме впечатляват. Част от сета на Tale Of Us включва визия с изображения на статуи от гръцката митология. Не мога да преценя дали се връзва, но определено е интересно. В някои моменти дуото ми идва приятно минималистично и събужда краката ми.

Слушаме и част от сета на Paul Rich в другото пространство, танцуваме, а звуците прелитат през ушите ми. Залата – пълна, визуализациите – приклещващи погледа, настроението – високо. Харесва ми, а после не остава по-дълготраен спомен. Връщаме се на FLOOR 1 и успяваме да хванем края на сета на Tale Of Us. Започна се с доста лирична, дори поетична мелодия, която постепенно се трансформира в поредното техно парче. Преходът изпълнява обещанието си да е интересен и остава хармоничен послевкус. Правя едно левашко определение за Tale Of Us – тяхната роля в Solar Easter Trinity бе да са хипстерите на техното. Музиката им звучи различно, нестандартно, за моите сетива дори странно на моменти, влагат в него някакъв хипстерски маниер. Последната песен, която пускат сякаш е специално за мен. Един по-разчупен ритъм, който усещам като поздрав.

05:00 ч., а вече се чувствам разбит. Идва ред на Seth Troxler – име от световен ранг, с което дори и аз съм запознат. 🙂 Сетът му започва различно и стилът му се отличава от този на другите изпълнители. Аз лично усещам някакви хаус мотиви, които ми действат освежаващо. Залата се поизпразва, но сякаш сетът на Troxler вдъхва доза енергия на всички. Определено е най-разчупеното нещо досега. А, как танцува този пич! Много грация. Да го наблюдавам ме забавлява. Приличащ на Benicio del Toro във Fear and Loathing in Las Vegas, движенията му на моменти ме хипнотизират и ме карат да се усмихвам широко. Сетът му е як и успява да ме поведе в ритъма на танците. Може да съм глух, но усещам някаква латино заигравка. Troxler се забавлява на пулта и предава от настроението си на публиката.

solar trinityВ другата зала, на Audion, прекараваме може би 10 минути. Звучи ми еднотипно и доста по-не-забавно от Troxler. В компанията ми се разярява дискусия дали Audion не е пичът, който ни приветства в тази зала. Вярно, че сега изпълнението беше лайв, но звучеше доста сходно. Залата е людна и партито продължава с пълна сила. На нас, обаче в този ранен част, ни трябва нещо по-енергично. И го намираме по най-добрия начин. Връщаме се бързо, бързо в предишната зала, а там изпод завесите се чуват някакви breaks. Различни, свежи, познати. Веднага превключваме в брейк ритъм и се отправяме към центъра на поизпразнената зала. А стигнем ли до желаното място, Troxler ни приветства с един all time favourite.

Уиии-уиии-уиии…и за изненада на всички…Firestarter. Няма как да ви разкажа какво се случи на тази песен, но всеки един от немногото присъстващи отпразнува по свой начин надигането й. Следващите му тракове се връщат в познатия ритъм, но на моменти синтовете му напомнят на звуци от детството ми. На финалната права сме, но силите ми вече са на привършване. Тук при един последен прощален поглед на събитието, забелязвам много хора със слънчеви очила. Абе… тази мода не мина ли? Или е някаква поза и чувство за гордост от употребата на упойващи вещества. Най-забавно беше снимането за спомен… със слънчеви очила. Не го разбирам, може би съм старомоден или незапознат.

Последните няколко песни продължават в познатия маниер и привличат отново хора в залата. И когато вече играта “дай да видим следващото дали ще е яко” омръзва, се отправяме стремглаво към изхода. Връщам си картата за бара и получих каквото не съм изразходвал. Звучи честно.

Искам официално да се извиня на изпълнителите, които пускаха след моето тръгване и до които не успях да се докосна: Paco Osuna и Marcel Dettmann. Не успях да потърпя още, а май си е заслужавало.

Чакането на метрото 15 минути ми разваля прибирането, тъй като батерия на телефона нямам, а съм твърде изтощен, за да проведа някакъв вътрешен монолог. Тишина. Празно гледам как минутите на електронното табло така и така не се сменят. В съзнанието ми властва нищото. Тишина… и изведнъж. От тишината в далечината зазвуча умален вариант на “тазвечерната” музика. Чух басовия ритъм, който беше съчетаван с какви ли не светове, но неизменно присъстваше цяла нощ. И за части от секундата той си проправи път към мен, превзе цялото ми внимание и даде цел на гладкия ми мозък. Разнообразни спомени ме връхлитаха с бясна скорост, а обобщеното ми мнение уж се създаваше. Не успявах да се задържа достатъчно за една идея, за една нишка логика, която да ме изведе на правия път. И тъй като не можех да се реша, отпуснах се, надигнах глава, па си рекох…

От сега нататък, поне мога да заявя:

И аз бях там,

и аз видях Solar!

[media link=https://www.youtube.com/watch?v=aZuYuutpziI]

Вижте също и: