Soft-eyed daddies, swing time drummers, born and bred to the rhythm

Cherry Popin' Daddies

Soft-eyed daddies, swing time drummers, born and bred to the rhythm

Пак е есенна петък вечер… За разлика от някои други, обаче, хич не съм се колебала какво ще приповдига музикалното ми настроението точно днес. Знам си аз – Cherry Poppin’ Daddies ще ме разтанцуват.

Точно след бързото преминаване на “security check“-a на Терминал-а, познатата, но любима уютна атмосфера, така старателно поддържана от Смъгларите и техните верни последователи, ме усмихна. Насред пространството, макар и малко тесничко за танцувалните възможности на преплетикрачовците, се забелязваха стилни каскети, червени папионки, поли с високи талии, множество свежи лица, тръпнещи в очакване на Cherry Poppin’ Daddies.

Очакваната тръпка не закъсня… Под звуците на песни от албумите Zoot Suit Riot и I love American music, Dr. Bones ни накара да отброяваме с крак всеки такт, сякаш наистина музикалната змия на Cherry Poppin’ Daddies оживя сред нас, усука се около краката ни и изненадващо провокира всяка част от телата ни да се размърда.

С елегантна стъпка, подходяща поза, всеотдайно изпълнение Steve Perry и бандата разгръщаха емоция след емоция. Простихме се с чумата, преструвахме се, че сме слуги и господари, но сигурна съм, нито един от присъстващите не съжали, че Терминалът го е зафичил точно на това музикално местенце, макар и за няколко часа.

Напротив, засвидетелствахме, че обичаме американската музика, въпреки че понякога я свързваме със спомен за зачервени очи, но се замислихме дали трябва да продължаваме да бягаме и да се крием, след като сме „…soft-eyed lovers, swing time drummers, born and bred to the rhythm…“.

Полетът с Cherry Poppin’ Daddies бе изминат на един дъх. Току-що влязла, а сякаш след секунди всичко бе свършило. Разтваряща чадър, бях забравила защо вали и си мислех не дали, а кога ще повторя trip-a.

Вижте също и: