Sofia Rocks до неузнаваемост

Sofia Rocks до неузнаваемост

и вече никой не се съмнява, че Джаред Лето може да ходи по вода…

Тазгодишният Sofia Rocks лееше liquid rock (нямам представа дали съществува такова определение, но на мен ми се напасва с лекотата на жицата и разтапящото слънце) по предвидено времетраене и слънцестоене.

Разни хора, разни интереси. Вместо на плажа, няколко хиляди се препичат на стадион Академик. Едни се надяват, че този път нищо не ще отвее 30 Seconds To Mars, други горят заради The Offspring, трети се надъхват за Sick Of It на Skillet… Вече съм прегряла и не виждам отявлени фенове на Alcest или Mando Diao.

50% от издайническите тениски върху тръпнещите тела крещят А (или 30 STM), 45% са изцяло с отличителни знаци на The Offspring, а 5 % – със Skillet брандинг/бандинг или т.нар. други. Тениски, които трепетно чакат да бъдат препотени. Статистическите отклонения са възможни, даже и задължителни. Разликите в пъплещите хора – очебийни. Стари пънкари, млади попари, нюлейв антискинари? Мешавицата е интересна и различна. Едва ли множеството се кефи едновременно на Skillet, The Offspring, Mando Diao, Alcest, OSSSY, 30 Seconds To Mars… Всеки се бори за място на фронта, когато дойде време за избраниците му. И така фронтът се променя заедно с бандинга.

Върху женска гръд се прокарва и смислова препратка към Дали I don’t use drugs. I am drugs… Жежко, жежко и интересно.  I don’t use drugs. I use my eyes and ears.

Alcest излизат, за да стопят китарите. По-скоро тайно, отколкото явно, се възхищавам на французите и предпочитам преобръщането на посоката в новия албум Shelter. Слухтежът ми определя повечето песни със Souvenirs d’un Autre Monde звучене. Някак набързо излизам от топлинния транс, няколко обиколки на стадиона (ама не бегом, че всички си търсим Shelter и сянка) и избухване с белосаните Skillet. Отдръпвам се – не съм фен. За разлика от мен феновете са в транс, дерат се в жегата и зареждат с чевръста емоция. За съжаление гнусното заглавие на още по-гнусна песен изниква в къкрещия ми мозък. Да, любителите на Skillet са видимо доволни. И могат да се гледат лайв през youtube.com. Sick Of It.

Mando Diao са пък моя оазис. Почти всички, куфеещи на Skillet, са се изпарили и на фронта сме отнесените по Mando Diao ритъм. Намираме с кого да танцуваме и си изпросваме черната събота. Glory with Gloria. Ледници и близост в гласовете на вокалите. Ах, их… Няколко души дуднат, че си чакат The Offspring (тениски „Ний смие за Офсприинг”) и тези са им вяли. Разни хора, разни интереси, разни тениски.

The Offspring са точни. Хитове и новости. Благоразумно пого отстрани. Очаквахте Dexter Holland, Noodles, Greg K и Pete Parada? Получихте си ги в късния им период и пак не бяха за изпускане. Напротив, пеят и си свирят още с лекота и ви обичат. Ще продължавате да ги обичате и вие след едночасовия спринт през хитовете на The Offspring.

Публиката на фронта пак се променя на 360 и възрастовата граница пада. 30 seconds и Джаред Лето се спуска на сцената все едно е покорил Марс. Коса, брада, очила, корона, клин, пижама, знаме. Истерия. Жени (български и чуждоземни) искат да бъдат покорени. YES! Много сърца се разбиват, други попиват всяка дума от известни и не дотам парчета на 30 Seconds. Шоу и show off с библейски елементи. Ореол около Джаредлетовата коса, блясък в непримигващите очи и носене из въздуха сред балони и хартийки. Уповаване в делото на месията и следване на текстовете му.

Богоизбрани се качват на сцената, за да пресъздадат тайната вечеря, докато месията оставя отворен края на концерта и вдява идея за предаване на мъдростта си през поколенията (на сцената е с русо дете). And the story goes on.

Историята и делото на 30 Seconds To Mars продължава, а моята спира до тук. Както се пишеше по лексиконите – за да продължи някой друг…

[flickr_tags user_id="99590305@N07" tags="SFR14" tags_mode="all" max_num_photos="50"]

 

Вижте също и: