София диша: Огнен суинг и ракия с кафе

София диша

София диша: Огнен суинг и ракия с кафе

Август месец традиционно е един от най-неприятните месеци за пребиваване в София. Всички са на морето, пращат снимки от плажове и ледени коктейли, а ти се пържиш в празната столица и въздишаш тихичко с копнеж и тъга. Именно в това тягостно настроение ме заварва и тазгодишното издание на София диша и въпреки че пропуснах първите недели на фестивала, надвивам типичния за този ден мързел и се понасям с танцова стъпка към Витошка.

Любопитна съм не само към фестивала, но и към новото творение на София – онзи фонтан, чиито снимки заляха нета дълго преди да бъде пуснат в експлоатация. Признавам си честно, че за малко щях да се откажа от посещението и разходката, след като се сблъсках с поредния ремонт по тази така дълга пешеходна зона. Човек ще рече, че се ремонтират 100 километра.

Все пак преодолях възмущението си и тръгнах към зоната на „дишането“. А там някак се преродих. Трите сцени с музика, малките „работилнички“ за сапуни и грънчарски съдове, множеството маси с най-различни дрънкулки и парцалки – всичко това ме пренесе почти на крайбрежната алея на някой морски курорт. Тълпи народ, деца, балони, курабийки, клоуни, акробати и един дядо Коледа за цвят – изпълваха пешеходната зона. Из въздуха се носеха ритми на суинг и рок, виеха се танци, от които ти се завива свят, и дрънчаха китари с песен за това как отиваш на морето, спираш на първото крайбрежно барче и си поръчваш ракия с кафето.

Малкият фонтан определено се скриваше в множеството, а и не си заслужаваше особено вниманието. Някак се губеше в пъстротата на артистите, които грабнаха сърцата на всички и определено показаха колко много талантливи хора има България.

Мои фаворити все пак станаха огнените танцьори, които завладяха суинг сцената в сумрака. А като казвам огнени – нямам в предвид нищо преносно, напротив съвсем реално и на живо си подхвърляха огнени факли и кандила, въртяха ги и ги караха да описват невиждани картини в спускащата се нощ. Особено красив беше танцът на един младеж, който имаше две дами – фина девойка и огнен прът. Двете „дами“ обаче противно на очакванията не се ревнуваха и се вплетоха в омагьосваща плетеница от движения в ритъма на суинга.

Тръгвам си с усмивка и заредена с положителни емоции. Май догодина нарочно ще остана август в София, за да се насладя на следващото издание на „дишането“.

[media link=http://www.youtube.com/watch?v=UZdArST4TIk]

Вижте също и: