Скита ми се със Skitnicks

Скита ми се със Skitnicks

Накратко за нощното рок скитосване из София със Skitnicks…

След бързо мятане на колелата и две врътвания на педалите по велоалеята на бул. „Цар Борис III“, попадам случайно (или не) пред Jet Rock. Смутено се оглеждам, търсейки място за паркиране, докато най-накрая се оказва, че няма проблем да вкараме велосипедите вътре, където и те ще могат да си покуфеят на Skintnicks ритмите. Презареждам с наливно Пиринско (Свежо от планината, ех, ако ни плащаха за реклама, щеше да е още по-свежо) след дългото каране и се оглеждам наоколо, за да разбера къде попаднах… Може би в нещо като приятна, и на други отдавна позната, кръстоска между „Строежа” и “Rock it” (това ми дойде първо на ума). Публиката не е многобройна, но е качествена, а един-двама фена вече куфеят пред сцената. Трети (от тези около мен) се чуди напразно дали Skitnicks нямат нещо общо с AD/DC. Другите са толкова погълнати от гласа на Нуфри, че даже в тиквите им започват да се всяват съмнения, че този на сцената е някой американски чужденец. Разбира се, още след края на първото парче, Нуфри започва да бълва на чист български и всички съмнения се разсейват.

Психо rock-ът на Skitnicks ми действа наистина добре, абе изобщо, така психясах и се зарибих, че когато се прибрах дълго рових из нета, докато не се докопам до всичко достъпно за тях. Но типично в стил „скитник”, те се въздържат от традиционни изпълнения, наблягат на LIVE участия, и групата решава да запише първия си албум именно така – на живо. SKITNICKS – Rigid Lives And Broken Amps.

Да се върнем в Jet Rock… Жица, след жица, направо жестоко, и така до последния акорд на Skitnicкs. Разотидоха се, а на мен ми се прииска да превърна колелото в мотор и да подпаля напред, където скитничеството ме зовеше с пълна мощ в топлата майска нощ.