Преводи от гроба в гардероба…

I am not calm

Преводи от гроба в гардероба…

…думите на Джеру дъ Демиджа и Гуру от Генстар на роден език

Нещо мирише напоследък. Силна, удряща като шамар, миризма, само че обонянието ми е слабо и не мога да я разпозная, мирише много. Почвам да ровя наоколо като неспокойна свиня в кочина. Въртя се, неща летят, чекмеджета, кал, прах, кълба паяжини, нищо. От ровенето други, всякакви миризми изпълват въздуха, стари, сподели един последен полет в етера след неочакваното разръчкване, след толкова време, мъртвешки.
Мирише на умряло, на смърт, на гроб, на гробница! Успявам да подхвана тоя нюанс, душа като побеснял и ровя през купчините. Топло, топло, топло… някакъв гардероб, отварям го и миризмата се засилва. Втурвам се през глава напред и продължавам да копая и да рия, на очите сълзят, вонята почва да става непоносима. Ето го и източникът – тетрадка. Не разбирам, мастило и хартия, защо да смърди на умряло? Прелиствам, нищо съществено, с мъка водени и неразбрани записки на уравнения, вещества, свойства, валентности… но продължава да смърди. Затварям тетрадката и я захвърлям настрана. Тогава, в полета й,  разперен, проблясват последните листове и тя пада по лице на пода. Поглеждам я, учудвам се, вдигам я и я отварям от задната й страна. Миризмата идва оттам.
Преглеждам няколко страници, измачкани и после притиснати, но четливи,  като добре запазен пласт фосили. Все още четливи, пренасям букви, думи, редове, останали да смърдят с киселинна, гневна миризма. Гледам балъшки драсканици, текст и псевдографити, написани и оцветени със син химикал. Пише MC NTRPTR.
Отсяват се три парчета, несъвършени, отворени за доработка, но завършени. Думите на Големите, пренесени на родния език, някъде в началото на 21-ви век, П.М. (преди метрото). Вижда се, че преводачът се е опивал да лавира между буквализъм с хумористична цел и собствени заобикалки на трудните пасажи. След разкопките и проведени проучвания, става ясно, че удобен начин е да се следят двата текста едновременно на фона на аудиото на оригинала. Фосилът не издава конкретна цел или намерения, но резултат някакъв е налице, нека остане тук.

Пушки, пушки
Пушки, пушки, всеки яде каиш,
Пушки, пушки трябва да внимаваш как се държиш
Пушки, пушки много лесно се купуват,
Пушки, пушки само смърт дето струват.
Пушки, пушки са по улиците тия дни,
Оферта са, а и в тях има много пари.
Прóвери най-близкото до тебе гетó,
Поздравяват те с патлак вместо с „как си, брато?”
Деца посягат към пищова, щото във квартала е такова
Искат нещо яко, дето цепи като Рамбо, батко
Стрелят се децата, брат убива брата,
А куките после седят, гледат и броят им телата.
Брутално е, за почивка време не остава,
Завистливи копелета все на луди ще се праат.
22-ри, 25-ти, 44-ти, 45-ти,
Мак 11ки, АК-та, взимат яко животи.
Какво по дяволите ще направиш в една такава ситуация,
Изглежда ти трябва стомана, за да усетиш релаксация.
Пушки, пушки…
Пушки, пушки, ние имаме, вие имате, те имат.
Сегашният статус е някакъв луд хаос.
Познавах едно хлапе, дето го отнесе оня ден,
С 16 куршума и лежеше пред мен.
Може и да се молиш за тия неща да спрат,
Но дотогава всеки ще носи патлак за из път.
А пък Дяволът има наказателен скуод,
Иска да трепе братя, щото го е страх от Бог.
Има лагери, където ги учат да се целят и стрелят,
По братя, като част от играта.
Но аз не ги виждам, тия дни вече ги няма,
Щото сега има хром да ги слага, където си трябва.
А аз съм копелееее, кораво от Младост,
Ебал съм болката и сека изстрадалост,
Идвам с изродски замислената схема.
Сякаш всяка дума е със сто хиляди евро платена,
Стоя с лице към Ненавистта, стрелям с думите
А дяволи тичат голи в калта,
Пушки, пушки.


Оу, йоооооо, пóгледни към тъмнината,
Не,не, пóгледни към светлината.
Йо?Кво е? Кво е тва?
Тва е свръхнова,
Не, не, копеле, тва е черна дупка.
Йо, йо, йо,
Йо, това е, това е…Смазвам лъжите само с удар един,
(Кой си ти?)
Младосткият пророк,
Един ден бях озарен от лъч себепознание,
Той ми даде моите свръхнаучни сили.
Сега аз бродя през гетото, биейки се с лукавото си възмездие, господин Невежество.Той се опитва да ме извади от играта още от дните на моето детство .
Боеше се от деня, защото му дишам във врата,
Но понякога се измъква, понеже има армия, те винаги ми пречат.Предимно Омраза, Ревност и Завист, те ме атакуват, обаче не струват.
Но използвам своята свръхнаука, за да се измъкна от плен,
Виждам искри над оная сграда, те стрелят по мен.Клякам, със задно салто скачам, и ги удрям от небето с шурикени знание в сърцето
Невежество мрази, когато се преебе,
Но каквото и да прави, пророка той не може да спре.„Йо, пророче, пророче, éла тука за малко,
Йо, току-що видях Невежество в центъра,
Дума, брато, там е и кара хората да се убиват и полудяват и секви такива….“Да продължим с тая сага, луда, луда драма,
Срещнах една мацка тя ми каза, че знае къде е Невежество,
Викам й къде, тя вика в центъра, там деца от деца се раждали
И млади братя крек продавали.Мисля, че тая кучка лъже, това е постановка, надушвам го,
Но Невежество набира сили
Добре, мацка, покажи ми точно място,
Среща на Попа до Дънкина в дворчето тясно.Качвам се на тролей петица, ама ме преследват,
Седмото ми чувство чувства опасност.
Обръщам се и виждам Ярост, взел със себе си тълпа, стара си е песента.

Отчаяние и Ненавист нахлуха със страшна бързина,
Не знам кво си мислят те че е това.
Усещам остра болка във врата
Нищо не виждам, уцелиха ме със стрела с гнусна отрова.Опитах се да се задържа, но съзнание загубих,
Бях в бръснарницата, когато се събудих,
Окован в някакво кресло,
О, не, те ще се опитат да ми отрежат косата, брато,
Но това не ще спре пророка.Йо, пророче, на Невежество от твоето преследване му писнá,
Всичко ще приключиме тук и сега.
Ненавист, Отчаяние, дръжте го
(Няма, няма да спра)Чувам странен шум след време някакво,
Беше една мацка с част от хората на Невежество.
Тя ми вика, Пророче, фанахме те, бро,
Между другото, аз съм Измама, жена на Невежество.Но стига приказки, сега за твоята коса,
Когато ножиците я докоснаха, всичко майката си еба.
След експлозията нищо и никой не останá,
Щото знаех, че допира до косата ми им струваше смъртта.Погледът ми е още мътен, но виждам пътека,
Невежество е в някаква библиотека,
Втурвам се като гръм, куршум, на момента,
Той е в голямата, Народната, до университета.Когато влизам вътре, лампите изгасват и вратата се затваря,
Деба, поредния капан!
Чувам съскащ звук, усещам странна миризма,
Задушавам се, не мога да дишам.
Невежество ми се смее, чакайки ме да умра, братле,
Но пророка това не може да спре.Е, Пророче,
Изглежда нещо малко си закъсал,
Надявам се можеш да отлéпиш…О!
И това, което стори с жена ми,
Беше нищо, имам други,
Ахахахаххахахаххахахаха
Сагата продължава.


Докато дяволите търсят тайните на безсмъртието,
Променям физическата си химия.
Вървя през долината на сенките и смъртта, аз съществувам след всички други неща.Вибрации минават във време-пространствения континуум,
Чист във сърцето, защото ползвам своя ум.
Затова тези стихове са наредени, доловими светове, мислите ми са цели вселени.
На страниците тука възраст няма, на мъдреците мъдрост стара, невежеството е поквара.
Затова надявам се не губите фокус, няма хокус-бокус, в края сме само ние.Дявол кара брат да убива брата, брутално е, като Каин и Авел в Библията.
Събудете се и вашето съзнание, безкрай биха били нещата във ваше притежание,
В позитивното , балансирай го с негативното,
а дотогава, не се ли радва Дяволът.
Мразя, когато Дяволът се радва, затова и косата ми е остра като брадва,
Не ще изскоча като Жоро Илиев, той дойде от пещерите всички да затрие,
А като глупаци същински се избиваме и ние.Твърде много братя с пистолети гърмят,
Не остава място за цветята да цъфтят.
Семена във вятъра летят, още една поредна смърт.

Какво постигаме ние? Нищо.К’ъв е проблема, що всеки път като се огледам наоколо и нечий мозък го нема,
Нечии джоб се уголемева, ма значение нема,
Само на Дявола от това му се пълни корема.
Олово къса плът, далаци кървят,
Мечти се рушат, още една кралица без своя крал.
Какво ще постигнат децата ни без правилни напътствия?
Сигурно нищо, е не се ли радва Дяволът?
Братята са в състояние на нищостност,
Безнадежностност, безжизненост.
Ако си наблизо, надявам се чуваш го и променяш го, защото това е живо зло.Кой гепи яко, кого чака гроб, долар сметка, йо, е нашият Бог.
Дни като прах летят,
Дори мъже от стомана ръждят.А ние стоим и правиме глупости, а
Само ние можем да спасим себе си,
Ментално да се поробим, за малко и нищо, ближния тровим
Анималистично ,канибалистично поведениеПогледнете в небето за спасение,
Той не ще ви спаси, не спаси също и предците ви,
К’ъв е проблемът, братя, трябва да откриете вашето Аз.Познайте се, намерете се,мразете се, убийте се ,
Докато той събира това, за което вие седите и се трепете,
Е, не се ли радва Дяволът?