Shabaka е човекът! Sons of Kemet

sons of kemet

Shabaka е човекът! Sons of Kemet

разказват: Ивайло Маринов и Анастас Чобанов

Карибската култура е мястото, където европейската, африканската и американската цивилизации, вместо да се сблъскат, както често става, от векове се съчетават без усилие и с особена яркост, вплетени от незабележимите шевове на страстта към изкуствата и стремежа към свобода и ескпериментиране.

Именно в тази култура са корените на музиката на саксофониста Shabaka Hutchings и неговата банда Sons Of Kemet, но в нея ясно личи и целенасочения опит да се излезе извън границите на познатото, в търсене на нова формула в отношението между традицията и модерността. Sons Of Kemet, предвождани от Shabaka, ни показаха нагледно всичко това в неделя вечер в Мixtape 5. Клубът, за около час и половина, се превърна във врящ котел от движение, цветове, усмивки и много музика, поднесена със задъхващо темпо.

sok2Sons Of Kemet идват от London, а на сцената видяхме още:

  • двама барабанисти, единият от който беше Tom Skinner, формиращи динамично дуо, отговорно за възторжения, експлозивен и на места дори изтощаващ ритъм на бандата, както и
  • Theon Cross, който изхвърли по нас сякаш тонове позитивни вибрации с огромната си туба.

Концертът започна с няколко изпълнения от Lest We Forget What We Came Here To Do – миналогодишния албум на бандата, който за мен беше и първия ми досег с тях. Помня, че още при първото му слушане бях убеден, че на живо тази музика ще звучи смазващо добре и съм сигурен, че всички в залата се убедихме в това.

Тъй като най-вероятно ще усетите промяната в стила нека уточним, че тук някъде Ивайло напусна забавата и Анастас дописва следващите редове.

А дори и днес, два дни по-късно, все още усещам част от прегърналия ме ентусиазъм. Колкото повече стигахме до края на концерта, толкова повече Sons Of Kemet сякаш забързаха темпото. Определено отличавам изпълненията на Play Mass, In The Castle Of My Skin, Breadfruit, а Afrofuturism просто беше поантата на тази танцувална истерия, прокрадваща се у всеки. Първите редове просто полудяха, всеки скачаше, размахваше ръце, усмивки, усмивки и пак усмивки. Извисяващ те, положителен вайб до безкрай. Исках да прегърна всеки. Shabaka е машина! 2-step частта на Afrofuturism безкомпромисно ме повлече към малко свободно място пред сцената, за да стана част от това щастливо множество от пичове и мацки, които забравиха за всякакви болежки, проблеми и терзания и заедно, сякаш ментално хванали се за ръце, се потопихме в забавната туба, пре-бързите барабани и магичния звук на прелестния инструмент – саксофон.

sok1

Имаше момент, в който подгряващият артист/ MC отново излезе на сцената и освен да акомпанира с вокални добавки, вкара и жестоки стъпки, на които само мога да завиждам, колкото и пластичен да се чувствам. Ах, колко е яко да си афро и част от тяхната музикална мания! Стъпките са толкова бързи, че дори не мога да ги хвана на фокус, и така тормозят спомените ми дори и днес. След едно връщане на бис, концертът приключва, а Sons Of Kemet се покланят под възторжени аплодисменти и крясъци, каквито определено заслужават.

В заключение бих казал, че това бе едно от най-положителните, мелодично забавни, танцувални, отпускащи, презареждащи събития, които съм посещавал последните няколко години. Подозирам, че грешката може да е моя, но определено ще я поправя. Изказвам благодарности на организаторите от Фалшименто, които бяха причината за това мое пътешествие из дебрите на положителните емоции и им пожелавам да продължават в същия дух, та да събираме още и още превъзходни спомени. А за Shabaka, който ме спечели завинаги – той определено е човекът!

снимки: Lemouserat Photographie

sok

Вижте също и: