Този Sea Dance Festival…

Този Sea Dance Festival…

Ще започнем с това, в тази статия ще сме честни. Длъжни сме да сме честни, а и ако трябва да сме безкрайно честни – дори се замислихме (съвсем сериозно), дали не можем и ние да вземем да организираме едно фестче в иначе толкова красивата Черна Гора. Или накратко, както казваше едно ирландско мойче (чието име забравих) – lovely mountains, terrible (rat-)people!  Но нека да ви поразкажем поне за прекрасния ни трип до Черна гора и якото парти, което си направихме с яките хора, въпреки забраните и преобладаващата radio-friendly музика*. (*лично мнение, като цяло музикалната програма не беше лоша, но беше и твърде мейнстрийм за музикален freak like me, baby – б.а.).

Потегляме от БГ към 04:30, събрали цяла кола юнаци (т.е., хора без собствен превоз, like me) и се лутаме през Сърбия и Черна гора за около 11-12 часа… Но (f*ck this sh*t) това не е нещо ново, особено за всички вас, които вече сте били на фестивала. Затова ще наблегнем само на акцентите и цвета, без да си затваряме очите за грозното и калта (разбира се – б.а.). А в Черна гора имаше и от двете, плюс уникална природа, основно изразяваща се в скали, планини, каньони и клисури, каквито ние, за жалост, нямаме (или поне не в такъв мащаб). Но до тук с хубавото, не си мислете, че сме се размекнали…

Часът е около 3 и половина – 4 следобед, а ние пристигаме пред входа на къмпинга на Sea Dance Festival 2016. Разбираме, че вместо 40 евро (35 евро къмпинг + 5 евро такси), трябва да платим всъщност 44 евро (40 евро къмпинг + 4 евро такси – по евро на ден; нищо, че си тръгваме рано на 4-тия ден, там се броели дните, а не нощувките – б.а.).

Както и да е, ние българите може и да сме бедни, но поне обичаме да се държим сякаш имаме много пари (един интересен Балкански феномен: “to act like we have a lot of money“– б.а.). Както и да е, решихме да за**ем всичко и (барем) да се цопнем в моренцето. Адриатическо море е все пак, не е нашето… Тръгваме натам, през прегради и перипетии, показвайки гордо своите розово-алени пластмасови гривнички за 44 еврА. А на плажа – оградено, не можеш да минеш оттук, не можеш да идеш натам. Чудех се какво па толкова ограждат. После разбрах – в не-фестивалната зона всичко бе много по-евтино. Ама нормално, ние сме българи и като видим заграждение веднага (и логично, макар и често първо подсъзнателно) усещаме и нечий интерес в конфликт с нашия стремеж за кирия и „непрецаканост“ (това не знам дали го разбрахте – б.а.). На пук на горното обаче, решихме да изхарчим нЕкой лев (опс, евро). Малка бира, 0.400, непълна дори до горе – 2,50 евро. Честито, но така е то по фестивали… На всичкото отгоре, уж, за да не бъдем лъгани, всичко във фестивалната и къмпинг зоните се пазаруваше с карти и специални четци – машини. Нарочно обаче, последните не ти показваха баланса и имаше яко измами (по мнение на мнозинството, не само мое – б.а.). Абе, Балканска му работа, ама и още по-долна!

За да не бъдем дребнави, битови и меркантилни обаче, нека ви разкажем за музикалната програма:

Zurka-na-plazi

Първата вечер на Sea Dance Festival не я помним много… Заради несигурността, породена от липсата на свобода да си внасяме каквото си пожелаем на кемп зоната, ни се наложи да накупим супер много пиене (бира, водка и сок за смесване и прикритие)… Ние така се чувстваме спокойни, когато крадат свободата ни, by the way, запасявайки се с пиене. Другият играещ фактор за липсата ни на памет, след като успяхме на магия да влезем с раница пълна с алкохол на фестивалната зона, бе и този, че загубихме нашите спътници и съседи, което доведе до безпаметно напиване с долни Врачани като Манол – BO4-а и други… Спомняме си как на главната сцена S.A.R.S. ни запяха Perspektiva (което парче ни се заби перманентно в главите до края на трипа, както и една дръм ен бейс мелодия, между другото) и… до там. По едно време заваля дъжд, задуха вятър и трябваше да съберем тентата си. Скрихме се на сухо в единствената по-непромокаема палатка… А тогава май вече беше светло, а ние бяхме в къмпинга… Абе, изтървахме ги тия спатии, спор няма!

Будим се в тихата нощ на ден N-ти (и ние, т.е. аз, още не знаем, че това вече е втората вечер на фестивала). Обличаме каквото намерим, установили липсата на раница, телефон, потник, риза… Абе, доста фирА. Но на кой ли му пука (на нас, т.е. мен, не! – б.а.). Отправяме се към гладната сцена, където се вихрят Stereo MCs, които най-накрая виждаме и чуваме на живо. И оставаме приятно изненадани, между другото. И то не само от фронтмен-а на групата – Rob Birch, ами и от бек-вокалистките DorisandDoris Brixton и (особено) Aina Roxx. Бяха готини просто, не за друго… Единственото, което ни липсваше сякаш от тази банда бе явната липса на MC в класическия (разбирай нашия – б.а.) смисъл. Но все пак – „Стерео емситата“ бяха супер, а и това все още беше началото на втората вечер…

В следващия момент сцената бе превзета от Andy C. Andy, Andy, Andy C – надъхваше тълпата черно MC, което никой явно не е намерил за нужно да обяви. Явно в дръм енд бейс-а си е така (цък L). Самото наличие на MC и дръм енд бейс обаче, изпращаше музиката в една доста по-приятна и близка до нашата дълбоко-ритмична душа светлина. Какво точно на Andy C слушахме на живо, ние не знаем (все пак той е DJ, не жива банда, изпълнител или крю), но все пак можем да обобщим, че доста ни хареса. Може би и защото си намерихме стимуланти.

Малко по-късно (към 03:30) на сцената изскочи Sub Focus, подкрепен от MC ID, който се каза… бял. Приятелят ни (и шофьор, за което сме му безкрайно благодарни) Кирил Паунов по-късно сподели, че MC ID се бил справил толкова добре, че чак не си личало, че е бял. Но пък беше и самостоятелно обявен, редом до името на DJ-я, за разлика от MC-то на Andy C… Хм, SLO4AENOST?!? NE M1SL1A!!1

Както и да е… И Andy C и компания (?), и Sub Focus и компания (MC ID) ни харесаха много, но сякаш превес в сърцето ни взе вторият (вторите). Заради по-чистия UK/jungle/old school dnb/dub саунд, който напоследък трайно се е загнездил в сърчицето ни, не заради друго. Другите със сигурност ще кажат друго. Партито неусетно приключи към 05:00, а сякаш музика не се чуваше и от другите сцени, което е жалко и доста не-рейв (както и доста не-парти, между другото – б.а.). Но…  каквото – такова!

Как завърши втората нощ и кога започна третият ден, ние не помним. Помня само, че милите ми спътници и приятели решиха да ме събудят и вземат със себе си на екскурзия до Дубровник. Йей! Никога не бях ходил там, а бях чувал, че е много красиво (но можех ли да си позволя да го посетя с милионите, които си докарвах като журналист). Не след дълго (скипвайки махмурлука и най-важните неща преди да стартира деня ти, единствено без миенето на зъби) вече се носехме с Land Rover-a на Киро към Хърватска и Дубровник. Какво точно беше там, няма да ви представям, само ще кажа, че беше красиво (каквато е и цялата Далмация). Посетете го и въобще пътувайте повече, за да бъдете по-позитивни и съответно, по-малко сдухани. Последното е напълно сериозно!

Третата нощ (последна) на Sea Dance Festival 2016 стартира на път обратно за Budva Jaz Beach, Montenegro, където всъщност се провеждаше фестивала (май забравихме да започнем с това). Денонощен, бири, хапване, последвано от преобличане, къпане в 23-24 ч. в доста дъждовно и буреносно време, дълги панталони, суитчери, мента, ром, бренди, водка и каквото още се намери (за пиене и не само). Партито на Main Stage-а поне за нас стартира с Hurts, за които бяхме любезно предупредени от нашата прЕателка, спътница и съратница Поля Георгиева, че най-вероятно ще ни влязат “малко емо“. Това беше така и не беше така. Тоест, последните, всъщност, ни харесаха. А, вероятно последната половинка си казваше думата. Но нищо повече…

Shy FX feat. Stamina MC поразцепиха мрака с по-динамична музика, в началото на която ние още пиехме в кемпа събрали се под 1-2 чадъра, които бяхме извадили от основите им и свободно си носехме с нас. Малко като пияни англичани, но не точно (малко слабо за тях – по-късно видяхме група „леко пияни“ англичани, които си носеха цяла лодка за прикритие от валящия дъжд, за нещастие подът беше кален, а лодката тежка, та някои изпопадаха след първите препятствия, ха-ха – б.а.)…

От изпълнението на Shy FX feat. Stamina MC впечатление ни направиха няколко неща:

  1. Пускаше се (а и изобщо) твърде много radio friendly музика – предимно миксове от познати парчета, което sucks;
  2. Пускаше се Grime, макар и само по едно време – Skepta, JME и други;
  3. Хората не се кефеха на Grime, само аз, BO4-a и 1-2 случайни фена наоколо отпред в тълпата, което е жалко и адски не-парти (c’mon people, in which century do you live?!? – б.а.).

Как завърши последната вечер, няма да ви кажем. Ще кажем само, че се изкефихме и на Zomboy, който финализира партито на главната сцена, ходихме и до другите сцени, на които не се изкефихме толкова, колкото очаквахме – Dance paradise (възлагахме му най-много надежди, но в крайна сметка – циклажна музика), TDI (най-комерсиална музика за целия фест), Latino &Reggae Stage (пълна пародия на реге, а латино аз не слушам…), Sinema Stage (казаха ми, че там имало само филми, т.е. няма музика, т.е. няма купон L) и Silent Disco Stage (вие как си ме представяте да отида там?!?).

На сутринта обаче… беше красиво. След като изпратих Елена – една приятелка, наполовина сръбкиня, наполовина гъркиня, но родена и живееща в Йоханесбург, ЮАР (откъдето са и любимците ми, познайте кои) до такси, спазарено за 10 евро (след като няколко таксиджии ни искаха 20 евро) и се върнах в лагера при верните ми Балкански приятели, с които, заедно с помощта на 2-ма ирландци, чиито имена забравих (но чиито идеали и възгледи напълно споделям) си пиехме, докато слънцето се заизкачва все по-високо, и по-високо… Какво беше после, не помним. Освен че заспахме Сладка дрямка, за сметка на това обаче, кратка!

Помним само, че Ирландския ни прЕател, който май се казваше Иън, ни помоли да разкажем за фестивала. Е, правим го заради тебе, приятелю (макар да не ти помним името). И въпреки всичко, направихме си го готино, а и природата на Черна гора ни помогна много да се почувстваме поне за малко като в Рая.

One Love за всички сербиан браћа, irish party animals и всички замесени!

P.S.

Търсете яката музика (както и хора, мероприятия, изкуство и т.н.) и не се задоволявайте с това, което ви се дава под носа. И догодина… (там – б.а.?)…

Вижте също и: