За разрушените стени, Пинк Флойд и пътя към осъзнаването

За разрушените стени, Пинк Флойд и пътя към осъзнаването

Рядко се случва да нямам никакви очаквания, отивайки на дадено музикално събитие, но вървейки към Националния стадион определено бях далече от еуфорията и екзалтацията. По-скоро за пореден път псувах милата ни родна полиция и организаторите, които всяваха „ред“ далече от човешките и цивилизовани форми и не допускаха колите с хора с патерици и инвалидни колички да паркират пред стадиона. За сметка на това, приличащи на главорези хора с дебели вратове и джипове спокойно си влизаха с колите почти на терена. Нооооо….. толкова за равния достъп на всички и осигурените удобства от организаторите, към които ще спомена още няколко критики по-натам.

Иначе г-н Уотърс, неговата „Стена“ и препълненият стадион , определено разбиха, както се казва „всичко детско в мен“. Започнахме с фойерверки и завършихме с разрушаване на стената и цялата й символика. А Стената наистина беше впечатляваща – дълга през цялата широчина на стадиона, висока, грамадна – почти като стените, с които обществото непрекъснато обгражда свободната воля на всеки от нас. Най-впечатляващи обаче бяха не толкова невероятните ефекти, които поразяваха с прецизността си, колкото посланията и внушенията. Няма да коментирам появилата се в кървавочервен цвят дума „Оставка“ – мисля, че за нея достатъчно се изприказва и написа. Пък и според мен доста повече внимание заслужаваха снимките на „падналите“ близки. Поне в моето съзнание се запечата едно момченце, загинало в Ирак. Може би точно тези снимки и точно този мюзикъл трябва да гледат световните лидери, когато обмислят поредните „миротворни“ нападения. Актуална тема и към сегашния момент…

Що се отнася до г-н Роджър Уотърс – мога да кажа само едно – невероятен професионализъм. Благодаря и за хубавото поздравление на български език. Беше наистина страхотно да чуем един от Пинк Флойд да говори на родното ни АБВ, което доста си го измъчи – както каза самият той „Как го говорите всеки ден това??!“.

А от професионализма на г-н Уотърс организаторите определено имат какво да научат. Или поне следващият път, когато продават евтини билети от по 90 лв. – да си направят труда да проверят на каква височина са кулите, от които се прожектира цялото шоу (тоест без тях не може и 100% екипът на г-н Уотърс знае до сантиметър необходимата височина). Така мисля, че няма да се получи ситуацията, в която са продали на доста хора билетчета с места, от които е повече от ясно, че нито сцената, нито Стената се виждат.

Толкова за организаторите. Аз си се връщам към размислите, които ме налегнаха след концерта, и към стените, чиито автори често сме самите ние.