То не е Rocket Psyence, че да не може да го разбереш…

rocket psyence night

То не е Rocket Psyence, че да не може да го разбереш…

В една от шатрите на Sofia Science Festival разглеждам 3D принтерите и задавам на доброволците в нея безкрайно тъп въпрос:

– Може ли да ми кажете кои са плюсовете и минусите на 3D принтирането?

Двамата се споглеждат, но получавам отговор:

– Плюсът е, че може новото копие да е от всякакъв материал – картон, пластмаса, метал, дърво и т.н. Минусът е, че ти трябва много добър прототип или модел.

Всички сме втренчили погледи в машината, докато аз като изследовател на алтернативната музикална сцена в България си правя аналогии с български групи, които копират свои идоли в звучене, обличане и поведение на сцената, 3D трибют банди и се опитвам да си обясня многото кавъри, които се правят напоследък, като любимата на всички песен “Use somebody” на Kings of Leon. Ахам, значи както при 3D принтирането, трибют банди могат да се произведат всякакви – от картон, пластмаса, метал, дърво, но за да имаш добра 3D банда ти трябва за пример най-добрата група от този стил иначе копие на копие излиза крайно неугледен резултат. Двамата не ми разбират нито въпроса, нито аналогията.

Сред интервютата, които провеждам с музиканти и въвлечени в този бизнес експерти, събирам гледни точки:

  • Мразя българска авторска музика! Сериозно! Не мога да я понасям! Всички трябва да свирят само и единствено кавъри. (не мога да разбера дали експертът сериозничи или се бъзика)
  • Всеки почва с трибюти и с кавъри, няма как иначе. Не може да си млада група и да запълниш два часа с авторска музика, пък и кой те знае тебе, бе. (експертът по клубна история обяснява болна реалност)
  • Едно време в клуба зад 14-та поликлиника се правеха по 4-5 нови авторски парчета всяка седмица, авторски! (експерт-журналистът си спомня)
  • Има нужда от алтернатива! Тя даже е ЗАДЪЛЖИТЕЛНА! Но аз съм песимист. Тя се е появила, но не може да се пребори. (същият и много голям експерт-журналист натъжава всички ни)

Искам да изхвърча през червейна дупка в друга реалност, където да си автор на собствена музика се възнаграждава, оценява и търси.

Същата вечер, четвъртък, 14.05 съм на DIY фестивал и четири DIY български групи. Направи-си-сам сцена, направи-си-сам флаери, направи-си-сам връзки и реклама, направи-си-сам агне и си го изяж. Демек всички правят всичко и всички помагат. Преглеждам четирите Soundcloud профили и си избирам любимо парче, да си го чакам в четвъртък.

Първи Rocket Psyence Night е, фестивал на българската независима сцена в малката зала на Mixtape 5. Намирисва ми на събитието на годината и съм на първа позиция с широко отворени уши за стиловете psychedelic, neo-psychedelic rock, surf, shoegaze, neo-postpunk и post-apocalypticnoisepopfromhell.

psy
снимка: Серж Сетиян

Откриват Nick Chongi & Chichi в 9 ч. Двамата излизат по пончо, но след като една палка и една струна се омотават в тях, пончо мозайката скоро изчезва. “Songs From The Back Of A Van” е EP-то, което издава Никола Чонгаров – Чонги през 2013 година по време на пътуването си с българския национален отбор по ски, а по–късно към него се присъединява Владислав Христов – Чичи на барабани.

Много рокенрол/блус/сърф звучене и докато ги слушам, ми минава през главата, че ако те подгряват не знам какво да си мисля за следващите банди.

Всички стоят на сцената толкова надъхано и вдъхновяващо, колкото може да стои само авторска музика. После прочитам някъде, че са подгрявали сръбската пауър-сърф група Threesome в София.

psy2
снимка: Серж Сетиян

След смяна на чинели, соло барабанче, фус и райд се качват The Black Swells. Първи концерт на гараж-рок групата е, която бива създадена през далечната 2014-та от Миро (китара и вокали), Крум (барабани, по-долу пак ще пишем за него) и … пропускам някого тук, моля да не се сърди. Един сутиен хвърчи към тях и имаме група победител.

На третата група Comasummer ушите ми са в някакъв вид кататония, която обхваща цялото ми тяло. Рядко ми се случва да не мога да отлепя очи от сцената. Те са Владо (китара), Пламен (китара), Николай (орган), Веселин (бас) и Деси (барабани), а най-много в предварителното инфо, което си набавям за групата, ми харесва, че са повлияни от The Horrors. Разгеле, Ужасите да вдъхновяват и наши банди, но нали са ни скрили или сами сме се скрили от слънцето и само отразяваме ли, отразяваме.

С Doesn’t Frogs нещата излизат извън контрол. Не ми харесва, че не ми приличат досущ на нищо, което съм слушала досега, само леко напомнят. Опитвам се да ги наместя между heavy pop сатанистите WU LYF, но (почти) нямат текстове на песните, тук-там ме блъска синтезаторски прерязвания и безхаберните движения на избухване в стил new rave любимците ми Late Of The Pier, но и това не е. Отказвам се и само им се радвам на постапокалиптичния noise pop от Aда. 

psy13
снимка: Серж Сетиян

Преди една година изпуснах първия им концерт в София в Чешки център и концертът в четвъртък въобще не ми донася успокоение за тази грешка. Мартин (синтове), Крум (китара) и Серж (барабани) вдъхват живот на пого и ни удрят с доза оптимизъм въпреки цитатите по-долу.

“Няма сцена в България”, “Всичко е загубено”, “Няма ни на картата и тука като дойдат хората си носят тоалетна хартия”…

Спомням си всички изтръпнали от кеф физиономии от концерта, залата препълнена и Selah Sue, имигрирала от собственото си парти в голямата зала, дошла на крака да види какви ги струват тия групи. Дай, дай, дай Боже да е първи от много такива.

Просълзих се от авторска музика.

На Софийския фестивал на науката по време на презентацията колко ни оглупява Холивуд, един от младите учени излиза и съвсем спокойно казва на нас, публиката:

– Здравейте, днес ще ви говоря за смърт. – при което залата избухва в смях, а той обяснява за свръхновите. – Трябва да знаете, че нашето слънце никога няма да избухне в супернова, защото то е жълто джудже, демек не е толкова голямо. Няма да имаме супернова, но ще имаме диамантено джудже.

Слушам и пак си мисля за моите си вълнения. Няма да имаме избухване на супернови, на земетръсни алтернативни банди, които с изпепеляващи вълни да залеят целия свят. Просто сме малки в България и това е.

Ама да знаете само колко диамантени джуджета обикалят сцените… и ще върнат Слънцето, казвам ви.

Къде ти е, Смърте, жилото? Нещо размърдва водата.

psy3
снимка: Петър Райжеков

П.П.

Харесахме си:

Nick Chongi – Undercover Freak Live
Nick Chongi – Casually Shallow
The Black Swells – Sallie’s Not There
The Black Swells – Mary The Stripper
Comasummer – Out Of The Sun
Comasummer – The Trickster
Doesn’t Frogs – The Narrow Dice
Doesn’t Frogs – Disappear

Cover page, poster event: Емануела Беловарски

Rocket Psyence Night
[media link=https://www.youtube.com/watch?v=6SGIG2FU4Qg]

 

Вижте също и: