На Хелоуин и на Опера с Риголето

На Хелоуин и на Опера с Риголето

Петък е и е Хелоуин.

Общата еуфория на маскирани и немаскирани ентусиасти не ме привлича и пропускам всичките дискотечни мероприятия, за да отида на опера в зала 1 на НДК и да гледам Риголето от Верди.

Завесите се вдигат и на сцената излизат хора, маскирани със средновековни дрехи. Те едва ли са чували за Хелоуин. Не знам точно кога се е появил този празник, но който иска да узнае може да си провери в търсачките в нета. Мен не ме интересува това в точно този момент, когато диригентът Найден Тодоров развява палката си пред оркестъра на Държавна опера Русе и нотите на класическа музика карат всички нерви от ежедневието ми да изчезнат.

Може би, заради това се казва класика. За първи път гледам опера в зала 1 на НДК и не останах особено възхитена от обстановката там. Субтитрите се изписваха на табла от двете страни на сцената и непрекъснато трябваше да си въртя главата, за да съм в крачка със сюжета. Когато оркестърът замлъкваше, се чуваше шум от представлението в съседната зала, а смяната на декорите ставаше толкова бавно, че на моменти се питах дали нещо не се е объркало и няма да прекратят представлението.

За сметка на това артистите и музикантите компенсираха недостатъците на залата. Главните солисти караха на няколко пъти публиката да изпадне в захлас и да ръкопляска още преди да е свършила арията им. Сюжетът, особено второто драматично действие, въздействаше дълбоко на цялата зала.

RigolettoРазказвам накратко сюжета за тези, които не ходят на опера, но искат да повишат общата си култура. Риголето – придворен шут се влюбва в жената на херцога и иска да я отвлече. Старчето го проклина, че желае чужда жена. Съответно проклятието достига до единствената му дъщеря и тя умира, за да спаси любимия си, който всъщност й изневерява.

Винаги във всяка опера има по една ария, заради която всички отиват на да гледат представлението. В случая това е La Donna e Mobile. Според субтитрите, които изчетох, в арията се пее за жените, които променят желанията си непрестанно, щенията им са като перце, носено от полъха на вятъра. Тенорът Камен Чанев накара публиката да ръкопляска дълго след брилянтното му изпълнение.

И докато излизах от Риголето и се завръщах в съвременния свят, който тази вечер празнуваше маскиран Хелоуин, продължих да си тананикам „La Donna e Mobile” и да се чудя как можа Джилда да жертва живота си заради мъж, който й изневерява. Но Риголето е опера, какво да се прави, винаги някой умира на края. В случая поне не бяха всички.

Вижте също и: