Шест цигулки, две чела и един роял… А зад него Ричард Клайдерман.

Richard Clayderman

Шест цигулки, две чела и един роял… А зад него Ричард Клайдерман.

В НДК няма свободни места, всичко е разпродадено. Дори и на втори балкон. Тук-таме стърчат правостоящи, а по пътеките между редовете клечат малки и големи. Явно Ричард Клайдерман продължава да заразява с романтичните си мелодии и носталгична ретро визия дори и в суровото ни „сега“…

По случайност на съдбата се озовах в зала 1 на НДК за поредния концерт на Ричард Клайдерман в България и нямах конкретни очаквания и подозрения – за първи път ми бе (не залата, а изпълнителят на живо J ). И както обикновено се случва, не останах разочарован. Естествено бях чувал за неговия специфичен стил, наситен с много романтика, в който се объркват по лесно смилаем за ухото начин класически творби и елементи на популярна музика, но никога досега не бях присъствал на негово изпълнение на живо.

Светлините в залата загаснаха, отпуснах се в червеното кресло и потънах в блажено безвремие под звуците на черния роял.

rICHARD CLAYDERMANПътуването във времето на вечните класики започна с адаптации от балета Спартак, за да завърши с гениалната музика от Турандот и с изпълнение на „Никой да не спи“ от едноименната опера на Джакомо Пучини.

Клайдерман вдъхна и романтични ноти, с лек полъх на 70-те години, като ни припомни най-известните хитове на „двете момчета и двете момичета“ от АББА, които прераснаха в ураган на 80-те и заслужен поклон пред творчеството на Стиви Уондър. Последва драматично утихване в стил 90-те години на миналия век, с аранжимент на саундтрака от незабравимия Титаник.

Защо Ричард Клайдерман продължава да препълва концертните зали? Може би, най-вече заради способността на френския пианист да забавлява публиката. Между отделните изпълнения зрителите имаха възможността да се насладят на леки закачки, придружени с дискретно чувство за хумор и очарователен френски акцент. Най-малките зрители с нетърпение препускаха през оркестрината след всяко изпълнение, с надеждата да получат заветните партитури на пианиста и автограф.

Дори в суровостта на обгърналото ни тясно скроено и банално „сега“, романтичните идеи на Ричард Клайдерман ще продължават да се осъществяват, за да го чакам с нетърпение за лайв в България и през новата година…

Вижте също и: