Quantic Live band си беше хем live, хем high

Quantic Terminal 1

Quantic Live band си беше хем live, хем high

Въпреки неразбориите около как да си купя билет за концерта извън опцията „офлайн“, лично за мен Quantic Live си бе приятно, ново и изпълнено с много смях преживяване.

Да не забравя да споделя, че ми беше и адски елегантно-музикално.

Преди да излезе бандата, имаше възможност да си поначешем езиците сред звуците на лежерна музичка, прилягаща идеално на някое планинско местенце. В случая бяхме удобно заели позиции за излитане в club Terminal 1.

Quantic Terminal 1Holland и групата се настаниха на опашката за “lift-off” пред малобройната, но ценна публика. Oбещаха ни още с първата песен от новия албум „Magnetica“, че ще развенчаем латино-американо-африкански хоризонти, които са една идея по-трудно достъпни от тривиалните. Помогнаха си с пулт, електрическа китара и акордеон. И да, съчетаха кумбия, салса, боса нова, фънк, джаз. Всеки един от нас изпробва способностите на музикалните си крила и последва естествената им извивка, също както при птиците. С всяко едно следващо парче се пренастройвахме, за да можем да постигнем желаната скорост и височина (за по-приятно летене сред хоризонтите).

Едни успяваха своевременно да се нагласят в правилната форма и се рееха, други очакваха течението да е малко по-различно и увисваха лекинко. И така, създаде се едно усещане за вялост, която вокалът Nidia Gongora успяваше много на място да потуши.

Тази вечер беше и малко по-различна, не само заради хоризонтите на Quantic, но и защото музиката се закотвяше, незнайно защо, в корема. Единственият начин да я освободиш бе да изпълняваш бавни, елегантни, страстни, вълнообразни движения в коремно-тазобедрената област.

Партито бе РаЗлИчНо! Обикновено на партита, концерти и всякаквите там други, не ми се получава съчетанието между музикално парти и синхронно общуване, вместо това съм свикнала на едно безумно надвикване. Ще ми се да повторя някой следващ път полета към тези Quantic хоризонти в Терминал 1

Вижте също и: