Pushkarev. Andrey Pushkarev.

Pushkarev. Andrey Pushkarev.

Миналата събота – 14.05.2016, преживяхме един от онези ивенти, които се помнят дълго и оставят „тяхната диря“ за дълго. Имахме честта да чуем една от легендите на руската и европейската ъндърграунд електронна сцена. Именно Andrey Pushkarev… Едно от онези събития, които спокойно може да наречем рядкост. Думите ще са малко този път – много първи неща се случиха…

снимки: Стела Ананиева

push1Oколо 00:00 ч. вече сме пред Fabricaта. Пушим по цигара и влизаме. На „разходка“ вече бе поел нашият приятел Тimewalkerът. Той имаше много трудната и отговорна задача да подготви почвата и да зададе ритъм преди Андрей. Oпределено се справи с всичко това. Музиката му варираше постоянно, поддържайки константно качество и ритъм. Носейки ни на „високо и дълбоко“ стана време за „братската музика“.

Пушкарев стоеше спокойно, облегнат на стената и сякаш попиваше заобикалящата го среда. Фабриката вече бе изпълнена с хората, които трябваше да са там. Часът бе около 01:30 и Андрей вече ровеше в кейса си. Не след дълго Кристиан започна да финализира „разходката си“. Беше ред на нашия руски събрат.

Андрей започна подобаващо и със зададеното от Кристиан темпо и звучене. Още с първите няколко парчета се забелязва невероятната му класа и техника. Адски различна музика. Няма нужда от определения за нея, защото само биха я ограничили. Тя звучеше като него, само че пресъздадена през Funktion-oneът. Звучеше като нещо много познато, но не чувано никога. Като нещо топло, близко и братско. Нещо, много добре научено и овладяно до съвършенство. Сякаш не го слушах за пръв път, а не беше така.

push3На моменти се натъжаваше и музиката сякаш „стенеше“ или дори-сякаш „плачеше“. Успя да бръкне много навътре в по-голямата част от нас, вярвам. На моменти сякаш музиката „се смееше“ и „танцуваше около нас“. Невероятно преживяване. Спокойствието и благородството, които струяха от него бяха забележителни, каращи те да знаеш, че всичко е наред и ще продължи да бъде така…

Времето отлиташе адски бързо.Часовникът прехвърляше 04:00, а тогава трябваше да приключи нашият руски събрат. Не. По нищо не изглеждаше, че ще се задоволи само с два часа и половина. Така и стана… Музиката продължаваше да разкрива нови истории пред нас. Сякаш той ни разказваше за себе си. Всичко през което е минал, за да стигне до тук. Наистина рядко срещана дълбочина на чувства, която звученето му успяваше да пресъздаде. Aндрей не спираше. По всичко личеше, че той ще завърши започнатото, което говори достатъчно.

Разказът му продължи над пет часа. Приказката приключи в 08:10 ч., но остава в нас и сега…

Андрей Пушкарев – невероятен човек и артист. Благодарим за наученото, за всичко, което усетихме и видяхме. Хвала!

Вижте също и: