Metaformoza, VoxBox, Rock A Shock. Предизвикан си!

VoxBox

Metaformoza, VoxBox, Rock A Shock. Предизвикан си!

Е-е-е… младежчета, изминаха 10 години от първото събитие по надслов „Дни на предизвикателствата“. Га са изтъркулихъ и аз нИзнам, но е факт, че мероприятието успява да предизвика задните ни части да се измъкнат навън в планината, в гората, дори и в дълбините на океана, за да открият нови приключения, махайки се от смрадта на града. Няма да се впускам в преразказ на случките в УАСГ, а по-скоро ще ви нахвърлям какво се случи на самия финал в клуб Mixtape 5.

Не крия, че очаквах концерта за “Дните“ с особен интересен, защото в него щяха да участват и моите приятели от Rock A Shock. Та, отивам си аз към клуба в уречения час и за пореден път се сблъсквам с българската реалност. Това концертът да започне, когато е обявен… Боже-е-е, ти нормален ли си…?! Не знам защо в БГ организаторите си мислят, че няма значение дали партито ще започне навреме или с 2-3 часа закъснение. Хора, четвъртък е ма.. му ст..а! Утре ни чака поредният работен ден и цикленето до 3 ч. в клуба хич не ни действа ободряващо.

Извинявам се за лекото отклонение, но трябваше да си излея мъката. Get to the point…

2Влязох, а на вратата ме посрещнаха вегански десертчета, взех си едно и се насочих към залата. Вътре беше сравнително празно.

Първи започнаха Metaformoza. Уникалният им космически саунд беше в унисон с цялата тази природа, която бяхме гледали 3 дни на прожекциите в университета. Звучаха биполярно. От едната страна се усеща мазно носещият се тромпет на Роко, заедно с етно перкусиите му, събрани от цял свят, а от друга – виртуозната китара на Миро Иванов, прескачаща като оверлог под пръстите му. Отзад Wah Tony и Mr. Brown Sugar, бяха както винаги безупречни. Дори чух и заигравка с “lowrider” на “War”.

Метаформозирахме се за около час, залата се понапълни и малко след 24:00 ч. на сцената се качиха и двамата beat/sound make-ри VoxBox. Не са нужни много подробности за тяхното изпълнение, просто с една дума ще кажа – разцепИха. В началото започнаха с jungle bass ритъм, а след това се настаниха зад пултовете си, където преминаваха от ragga до dub и ефирни женски вокали (от Павката). За мое съжаление момчетата се задържаха само 30-тина минути, защото времето напредваше. Тук ще кажа, че дуото наистина е от световна класа и ако не се намирахме в България, тези момчета щяха да подписват тлъсти договори (друг е въпросът, дали това им е целта).

rock a shockА така. Около 1:30 ч. дойде и ред на моите хора. Няма да крия симпатиите си към Ska/Rocksteady звученето и факта, че ми е трудно да пиша за бандата след толкова години преживявания по фестове и барове. Преди да започна искам да поздравя лично Сънката (китара), на когото му се роди син броени часове преди лайва: „Сънка, жив и здрав да ти е Тошко и да надробите много магарии заедно!“.

За хората, които се интересуват от стила, е ясно, че Rock A Shock са единствената ска/рокстеди банда в БГ (ако са изскочили нови групи – извинявам се), които след лекото си трансформиране (преди формацията се вихреше кaто Senör Buffo and the Synchronizers) преминаха и повече към реге/дъб саунда. Именно така и почнаха. След редовното им интро дъбец-ът се намести на сцената, за да премине рязко в по-енергичната “Motivation”. Следващото парче беше “Rub a dub”, за което се заформи и влакче пред сцената. Всички отпред бяхме ухилени и се забавлявахме на макс.

За моя голяма радост нямаше нито една счупена чаша или пък разлята бира (е може и да е имало някъде, все пак). Имаше момичета, които танцуваха боси. Дали пък не сме пораснали и станали по-цивилизовани? Това няма никакво значение, защото както хората долу пред стейджа, така и момчетата горе си караха кефа. Вече, имащи завършен вид с възвърнатата брас секция (Митака на сакс и новопопълнението Петър-тромбон), те наистина изглеждаха и звучаха обиграно и стегнато. Усетих нова нотка в звученето им. Лекички сърф/рокабили моменти, които лично ми допаднаха много. Имаше и фънки, имаше и парче с мотив от “keep on movin” на Bob Marley. Разбира се, не пропуснаха и добрите стари „Тhe hard way” и „Freeman”. Песента, на която най-много изтрещях, беше “Hit, hit, hit”. Най-после добро старо пънкарско звучене, на което Ради (вокал) избухна и сякаш си падна на… мястото. Сънката, (щастливият татко) макар и на сериозен градус, поклащайки се с лимоново жълтата си китарка, беше безупречен. Санди се вихреше на барабаните, Тонката, както винаги усмихнат си водеше баса, Кирето (клавири) и Венци (китара) напомняха за себе си… Абе к‘во да ви кажа – Ска и тва е!!!

Към 2 и половина концертът приключи. Поразлафихме си малко в backstage-a, след което се насочих към изхода, мислейки си къде ще отида на планина.

P.S. Очаквайте скоро още от репетиционната на Rock A Shock.

[media link=https://www.youtube.com/watch?v=sCLYwtq8hNo&feature=youtu.be]

Вижте също и: