Надмечтана изминала година с Peasent Dance и френско божуле

Надмечтана изминала година с Peasent Dance и френско божуле

Коледно-новогодишно преживяване или по-точното надживяване с бивши и настоящи… мечти… Важното е сърцето да е пъстро, душата да е сита!

Следколедно разходихме една наша „познайница“ от Украйна до Габа бара в София, за да отпие от всички предлагащи се сгряващи напитки – Glühwien-ове, или както ценителите ги наричат Vin chauds, или по нашенско му греяно винце. Предложенията бяха поднесени в компанията на барман току завърнал се от Швеция, с доста сериозна преценка за това що е демокрация, англичанин-империалист, развихрени симпатяги полу-англичани и повечко веселяци – българяци, с които заедно откривахме, че разлики няма, щом музиката е алтернативна, всъщност арктично-маймунярска.

Полетяхме и до The Barfly- балканската форма на модерната музика. Тук измежду Балканите се насладихме на нещо между пънк аргумент и лека чалгийка. Няма как фолклорните ритми да не са също толкова пъстроцветни… Симпатично повтарям, че възприемането НЕ е определено от първичността, а от любопитството.

И бира, след бира се изтърколи една многозначна година, която завърши с изключително непринудено празненство в клуб Mixtape 5. А хорицата се бяха постарали да обърнат всичко с главата надолу или нагоре – въпрос на преценка и количество.

Започнахме някъде към 10, 10 и нещо с по едно шотче и късметче, което държа да цитирам дословно -„Мацко/бейби/пич/копеле. Барманите са работещи хора, но не от онези… ако ни разбираш. Уважавай ги. И да знаеш, че са по-устати от теб. Уважавай и себе си“. Припомних си, че императивното бе липсващо, а настроението в повечко, защото контрабандното предложение в черно-бяла краска и накривена шапка ни призоваваше “Support your local”. Нова Година иде…

Започнахме с един „блус от кокаин“ (Cocaine Blues – Johnny Cash) в компанията на самотни танцьори с ентусиазъм за Нобел. А телевизорът бе черно-бяло котарашки, пръскащ нещо смешно и адски старо, но забавно. И си спомнихме, че май за първи път сме гледали класиката в кино „Петър Берон“ на Витошка, но отсвирихме спомените и се потопихме в The Smugglers Collective-ското swing предложение … този път без грим.

Под музикалната шевица на Коста Костов влязохме в ритъм, близък до сърцето и след изтънчената суингърска стъпка неусетно всички се поклащахме в добре миксирания „Peasent Dance“ с чаша френско божуле. От такт на такт, след един момент публиката щурееше на един крак, за да стигне до същината…“няма часовник, има лента“ и WikeДа-а-а!

Помолихме Диана да ни слуша как свирим рок с главата надолу. Снегът е на земята, елхата в краката, скиорът в небесата. Така отброихме минутите на новото най-добро предстоящо, без да отдаваме значение на числото.

Не поглеждахме повече назад, защото-о-о бяхме готови за хорото, което не играехме правилно, но припяването вкупом се получаваше. „О-о-о-обичам…“ и тананикахме непринудено, както миналата година, а даже и по-вдъхновени.

Разцепихме мрака с новата риза и не се отдадохме на алкохола, а някак лежерно, безметежно, но уютно си помечтахме или надмечтахме цялата изминала година.

Весел Peasent Dance ще ни върти през цялата 2014-а.

[media link=https://soundcloud.com/kkostov/airto-moreira-peasent-dance-rmx]

Вижте също и: