Grande Pearl Jam

Pearl Jam

Grande Pearl Jam

Benvenuti a Milano! Голямото чакане приключи, а Милано ни посреща с много слънце и топлина. Най-бавните шест месеца, но ето – вече сме тук, готови за подвизи. Пристигаме ден преди концерта на Pearl Jam.

автор: Мария Дончева

Мятаме багажа в хотела и излизаме. Човекът-легенда от южната ни съседка Гърция – Dimitris Pearljam е организирал пре-парти за феновете в местен рок бар. С помощта на GPS и мобилно приложение за града крачим уверено из улиците на Милано.

Graminya live 23.11.2013Бар Rock’n’Roll е несъмнено най-доброто място за феновете на алтернативния саунд – много плакати, много снимки, много статии и стикери на всевъзможни рок легенди са залепени по масите, вратите и колоните на бара. Чудесен интериор, няколко вида наливна бира и два етажа – какво повече му трябва на човек.

При пристигането ни обаче обстановката е някак вяла – няма музика, а на всички телевизори върви мача Англия – Уругвай. Това ли наричате парти в Италия? Различни хора се прегръщат за поздрав с приятели от чужди земи – истинска интернационална Pearl Jam сбирка. Грабваме по една бира и излизаме да се социализираме навън, където са повечето хора. В шеги и закачки, така и не разбираме, че истинското парти е започнало и на подземния етаж вече забива банда, правейки PJ трибют. И то какъв трибют само! След десетките ми посещения на Seattle Night, смело мога да заявя, че момчетата си ги биваше ужасно. Може би стотици фенове подскачат, пеят и приветстват всяка следваща песен. Някои са с Ten Club гривните от Амстердам… Как ужасно им завиждам, че имат възможност да посетят повече от една дата от турнето. Нищо, следващия път и аз ще съм така 🙂 . Едно момче ми показва близки снимки на Майки (Mike McCready) – бил е на рейла в Холандия, щастливец. Всички сме усмихнати, всички сме приятели, всички сме едно голямо Pearl Jam семейство. След поредния бис, поредния stage dive и поредните бурни овации, всичко свършва. Качваме се на сцената да поздравим момчетата и ги питаме за името на бандата. Вокалът се смее и отговаря, че за пореден път е пропуснал да представи групата – Mighty Dogs. Ако случайно попаднете на тяхна изява някъде из широкия свят, не се колебайте и за миг дали трябва да ги гледате. Още някоя и друга бира, малко смях и снимки с италианците и се прибираме в хотела.

След няколко часа сън и бърза закуска тръгваме към митичния Сан Сиро. Успяваме да стигнем към 11:30 и сме номера 248 и 249 за Ten Club опашката. Човекът с номер 1 ни обяснява, че е там от предния ден, 11 сутринта. Няма да навлизам в подробности за системата с номерата, изработена от самите фенове, но със сигурност знам, че точно в този момент там няма 250 човека. Няма никакво значение- нищо не може да ми развали настроението преди концерта. Започва голямото чакане- вратите отварят чак в 15:40, температурата е над 30 градуса и естествено няма нито едно облаче.

San Siro На опашката се запознаваме с хора от цял свят – Холандия, Португалия, дори Ню Йорк… Всеки разказва своите Pearl Jam приключения, някои са успели да се снимат с членове на бандата – завиждам им благородно. В приятни разговори времето се изнизва и е време да влизаме. Охраната инструктира всички да не се бяга към сцената и за мое най-голямо учудване, инструкцията е спазена. Сан Сиро е още по-голям отвътре. Намираме перфектното място пред микрофона на Еди и сме може би 4-ти или 5-ти ред пред сцената. Слънцето продължава да пече, а истински реки се стичат по цялото ми тяло… Заговаряме се с момчетата до нас – усмихнати свежари от Норвегия. И те са планирали 4 дати от турнето….грррррррррр….. Единият ми разказва как преди време, не запомних къде, Еди направил нещо много мило за феновете, които чакат пред сцената всички тези часове преди концерта… Излязъл и изсвирил една песен акустично. Мисля си, че няма по-мил жест за хората, които те обичат и за пореден път се убеждавам, че Мр. Ведър е ужасно голям човек. Часът е почти 18, след малко ще започне прякото излъчване на мача между Италия и Коста Рика. Изведнъж чудото се случва и при нас – Еди излиза с кухарката, слънчевите очила и италианска футболна тениска! Не знам къде се намирам, няма по-щастлив човек от мен, че съм на правилното място в правилното време… Акустично изпълнение на Porch! A special moment to remember! Прибира се отново в backstage-a, а аз все още не мога да повярвам какво ни се е случило. Следващите 2 часа минават във футболни страсти, завършващи с провал за домакините. Въпреки загубата, италианците наоколо не изглеждат особено нещастни- все пак сме се събрали по друг повод.

Саундчек. Всичко изглежда готово. Последни нетърпеливи минути. Очаквам Pendulum за opener. Излизат. Букет от емоции. На метри от тях сме. Първи акорди… Release…. Плача…и не съм само аз. Толкова силна песен, само съм мечтала да я гледам на живо. След малко Sierns, плача отново. Има песни, книги и филми, които те удрят в най-подходящия момент, точно когато си имал нужда от тях. Именно това ми се случи, когато излезе сингълът есента. Опитвам се да се успокоя, но сълзите сами си капят. Спират на Black.

San SiroЦелият стадион пее. Въпреки тъгата, която тази песен носи със себе си – на мен винаги ми действа по напълно обратния начин. И емоцията на Еди днес е различна, някак си не ми е тъжен 🙂 . Може би защото жена му и децата са в backstage-a, но за това по-късно. След изключително лиричното начало, следва Go. В буквален и преносен смисъл.

Италианците полудяват, бях чела по форуми, че на front stage-a ще е война и наистина така става. Не на един концерт съм скачала с всички, но този път ми идва прекалено – ужасно груби са и прекарвам по-голямата част от времето оцелявайки, а не гледайки момчетата на сцената. Не това е целта. Do the evolution… “I can kill ‘cause in God I trust”... Мелето продължава, дори симпатягите от Норвегия не могат да ни опазят. Изтегляме се по-назад . Виждаме добре панорамно цялата сцена, а тя е доста впечатляваща. Следва изключително силен сет лист. Повечето ми приятели са на трибуните, а за голяма част от тях това е първи концерт на групата.

Мисля, че няма какво повече да си пожелаят. Освен общопознатите песни обаче, имаме щастието да се насладим и на неща, които не се свирят често – Pilate, Untitled, Thin Air… Аз най-много се радвам за Sad (каква ирония само, а). Никога няма да имам една-единствена най-любима песен на групата, но тази определено ми е in-this-right-moment favorite. Още преди да обявят турнето си я зададох за ringtone и още тогава вътрешно си пожелах да я чуя live. Е, случи се. Трябва да си подготвя ново музикално желание за следващото турне. Всички от групата са в страхотно настроение – Майки разбива със солата, особено на Evenflow ни оставя без думи. Първата част от концерта се изнизва неусетно. Няма и помен от умората заради чакането и жегата по-рано. Странно, никой не вика за бис. Приятелски приказки и просто чакане. Разглезени италианци 🙂 .

Pearl Jam San SiroИзлизат отново. Още няколко интимни мига. Еди ни разказва, че точно днес празнува годишнина от сватбата. Жена му излиза на сцената, прегръдка и целувка. Just breathe. Няма толкова красив момент, сигурна съм че всички мацки в публиката й завиждат ужасно. Но изненадите не свършват до тук. Съпругата на Мат има рожден ден и също е в backstage-a. Съвсем естествено 60 000 души запяват в един глас Happy birthday, April. Още емблематични песни. По някое време – Spin in the black circle. Майки полудява отново – върти обиколки около Мат и барабаните. Джеф скача като луд. Стоун не може да свали усмивката от лицето си. Прибират се отново. Последен бис. Как по дяволите минаха три часа?

Alive. Въпреки жегата и мелето. На една от трибуните има огромен транспарант Keep on rockin in a free world. Изпълняват музикалния request. Нова изненада – Майк дава китарата на едно момче. Оказва се синът на Мат – Рей. Справя се чудесно, тръгнал е по правилния път. Yellow ledbetter. И край. Свърши!

Публиката се изнася от стадиона и чак се чудя как са успели да се поберат толкова много хора вътре. Най-накрая цялата ни бойна група се събира след концерта. Всички са щастливи, всеки е изживял различни емоции. Тръгваме. Метрото не работи. Минават някакви странни автобуси, но решаваме да не рисуваме. На пук на повече от 12-те часа чакане преди концерта, решаваме да тръгнем пеша. Какво са някакви си 8 километра до хотела? След целият адреналин и всички емоции, мисията се оказва успешна. Да живее GPS-a! Не съм се чувствала по-лепкава и мръсна никога. Но и по-щастлива. Бърз душ и по леглата. Дълъг статус във Facebook. Часът е малко след 4, а аз все още не мога да си затворя очите.

Искам пак!

[media link=http://www.youtube.com/watch?v=5FHJl_FQ3xk]