Пауни форкат в Sofia Live Club с „Тъпани и Гайди“

Пауни форкат в Sofia Live Club с „Тъпани и Гайди“

Тъпани и Гайди ни отведоха в света на българския фолклор с няколко сворнати хора и разбира се, световно известното българско право хоро.

Не мога да играя никакво хора освен право, но все пак се хванах на хорото и след първата минута вече краката ми владееха стъпките или поне прескачаха в такт с останалите, все едно бяхме в някакъв транс, всички правят едновременно еднакви стъпки и полюшвания с ръце, а гайдите ни водят в света на родопската магия, нищо че всъщност сме в Sofia Live Club.

Освен гайдите, хорото водеха едно диджериду, тъпан, кахон, а всичко започна със солово изпълнение на родопчанката с акомпанимент на ханг. Ханг – музикален перкусионен инструмент от групата на металните идиофонни инструменти. Източник – Уикипедия. Описанието звучи малко скучно, затова трябва да чуете как звучи, особено в комбинация с родопска песен. Палитрата от тонове, които издава е толкова пъстра, че чак ти се струва невъзможно да повярваш, че всичко става, като само леко го потупваш с ръце.

И тъй като не пиша за Тъпани и Гайди за първи път, няма как да не се върна назад във времето и да сравня преживяното с други техни концерти. Спомням си, когато чух Тъпани и Гайди за пръв път в малката зала на Mixtape. Залата се пръскаше по шевовете и нямаше как да си поемеш дъх и всички играеха хоро до полуда. И този екстаз беше достигнат само благодарение на тъпани и гайди и едно диджериду. Нямаше вокал, нямаше и носии.

Затова ми се стори някак странно, че този път за сцена на Тъпани и Гайди беше просторното и подредено, добре озвучено и осветлено пространство на Sofia Live Club. Нямаше фенове да се блъскат до припадък пред сцената.Нямаше безбройни фотографи, които да се надпреварват да заснемат лицата на музикантите. Можеше спокойно да се насладиш на изпълнението, докато си седиш на масата и отпиваш глътка вино. Само че не за дълго, тъй като чуеш ли любимата си родопска песен, веднага се изстрелваш и се хващаш на хорото.

За мен кулминацията тази вечер, беше да зазвучи любимата ми от много години песен “Пауне форкат“. За толкова години успях да науча само първия куплет, а куплетите на тази песен за безбройни и песента остава винаги с отворен край. А родопският диалект е толкова загадъчен, че не може да разберете какво се пее, освен ако нямате речник или някой родопчанин с калпак и гайда да ви превежда.

Загубена в родопската магия, макар и без носия и цървули, поздравих диджеридуто за рождения му ден, изпях „Тих бял Дунав се вълнува“ и с кораба Радецки се завърнах в реалността. Зазимяването приключи успешно с началото и края на концерта и една ръченица между тях и съм сигурна, че Тъпани и Гайди няма да спят зимен сън и ще ги чуем отново преди пролетта!

снимка: Гроздан Георгиев, още снимки тук.

Вижте също и: