Panican Whyasker, A State of Mind, Сурва… Секс, наркотици, рокендрол

Panican Whyasker, A State of Mind, Сурва… Секс, наркотици, рокендрол

Питате ли се какъв е афтърът на този уикенд, мили деца? И аз се запитах същото преди да се захвана да нащракам няколко реда в DJambore.com… Отговорих си с неостаряващата постановка на голяма сцена – Секс, наркотици, рокендрол, защото уикенда се опиянявах с Panican Whyasker, A State of Mind и Сурва.

Започвам, от край до край, по ред на номерата…

Panican Whyasker

Класиката си е класика… И не трябва да се изпуска, ето защо отскачам (скок, студ, скок) в Строежа, за да си припомня Нуфри и ко стилистиката, която е вечна. Като секса. Не защото издават всяка година нов албум 🙂 , не защото Нуфри е безсмъртен, още по-малко пък, защото китаристът има модерна коса. 🙂 Просто са си свършили работата добре преди повече от 10 години и то толкова добре, че могат да повтарят едни и същи движения без да омръзват. Напротив – даже водят до бързо свършване… на бирата. Както в секса. Както в печелившия Show Business.

И така – час и малко ни засипа с много от Panican WhyaskerRiot, Riot, Train’ Hard, Wall, Човека нечовек… Последният пак оправдава непреходното чувство в прехода 🙂 :

Ей тоя малкият вътре във мен полудява все повече с всеки изминал ден. Не му понасят от BILLA храни, нито нашити български дивни (пачи) жени. И май излиза от мен… отива в Южния парк разгневен… Там некъв ненужен товар… разтоварва и после лети лети на пожар.

A State of Mind

Понякога след, а не преди, секса идват наркотиците. Та, и аз така, след Строежа се домъкнах до побратимия Терминал 1, за да си ударя една доза A State of Mind. Преди да помпам, се натъкнах на Unkle Billy, който с култовата тениска размахваше познати семпли върху грамофона, а някакъв пич (разбирам от FB събитието, че се зове Julydrummer) удря по барабаните си, удобно разположени на персийски килим. Е, определено ми е малко трудно да превключа от класиката към преходното. След известно време дойде и Времето на A State of Mind.

Раздробиха ни тез момчета, дробът ми не го знам… как ще ми прости. Извинявай! 🙂 Нищо важното е, че като шмръкнахме доза от вечни 90-арски класики, започнаха да ни редят свои парчета с хъс и лекота. Та чак до сутринта….

Сурва

А на сутринта Сурва ни удари по каквото ни беше останало читаво. Кукери, кожи, добитък, меса, рога, танци, манци, балони, микрофони, кенуа и кенгура… Сурва ми припомни, че българската традиция си е rock and roll – сурови, каменни хора се въртят, за да покажат, че са по-могъщи от злодеите… но не и от простаците…

снимки: Гроздан Георгиев