Ние сме волни… but I love it.

ostava sapaev

Ние сме волни… but I love it.

2015 г. ИзОстава. 29 декември.

Отварям око, за да видя, че сняг и ябълков цвят вали. В Sofia Live Club заснежи още миналата вечер…

Трептящите, но категорични бели светлини на посрещане и изпращане в пространството, бяха свалили маските си. Чакаха последния концерт на Остава, за да изоставят поносимото в 2015.

Вялото междупразнично циркулиране в клуба продължи и с първите парчета. Композицията през цялото време беше допълвана от квартет Сапаев. Погледите към Санджар Сапаев (цигулка), Иван Стайков (цигулка), Радослав Йорданов (виола) и Станислав Ушинкин (виолончело) долавяха страстен контрол над ритъма и съпричастност към оставащите звуци… Ушите не чуваха. Дано причината е била в празниците, които ни правят дебелокожи и трудно маневрени.

В клуба беше уютно и спокойно като в любовна сцена. Светът си се въртеше, а различнокоси жени и гологлави мъже се усещаха модерни в песни отпреди 15 години. Затова на работа ще останат с Остава понеделници наред, одъртели ще продължават да намират прекрасното мини тяло, мобилизирани, все още ще се возят на малко влакче.

Вечерта не спестяваше от нищо… Нито от скъсани струни, нито от закани за скъсване, нито от квартетни интерпретации, нито от парчета като Rock & roll song designers. Нямаше как клубният дъх да не се развее и към новия албум на Остава. Искано и безсрамно потапяне в Океан, главоблъсканици тип Дали си ти?, приземяване със Самолет, събуждане с Лека нощ, сценичен форум, заключен във Формула…

Някак между другото ни се припомни, че Ние сме волни. Болното ми съзнание парализираше елементи от песента с текста/смисъла на Take Me To Church:

Offer me my deathless death с Ние сме болни/ Умираме преди смъртта

There is no sweeter innocence than our gentle sin с Няма страх и няма грях/ Няма връщане назад…

Но какъв е смисълът от паралел, когато най-важното е да внимаваме и да пазим музикантите? СТОП. Картинката ще продължава да си Остава снежна.

Вижте също и: