Обещавай по-полека. Стефан Вълдобрев в Маймунарника.

Обещавай по-полека. Стефан Вълдобрев в Маймунарника.

Толкова пълен Маймунарника съм го виждала само на Стефан Вълдобрев. За разлика от други музиканти, Обичайните заподозрени оценяват многобройната публика и още след първата песен “Десет и половина” се покланят на/пред повече от хиляда фенове в Маймунарника.

Маймунарника буквално се пръска по шевовете. Барманите не смогват да продават бира,  готвачите хранят публиката с най-вкусните пържени картофи в София. Стефан Вълдобрев споделя, че винаги е мечтал да има братя и най-накрая съдбата го е срещнала не с един,  а с четирима: китариста на ФСБ Иван Лечев, Стоян Янкулов – ударни и перкусии, Веселин Веселинов (Еко) – бас, контрабас, втората китара Мирослав Иванов. И те не само са братя, но и са обичайно заподозрените уникално добри музикални виртуозни. 


Стунджи с лекота върти палките и пресъздава туптящото сърце с помощта на барабаните, което тупти заедно с мелодията на “Едно”. А с песента “Към” публиката тотално откачи. Ръцете на всички бяха горе, а краката в бесен танц. Парчетата от най-новия албум “Десет и половина” с нищо не отстъпваха на песни отпреди 20 години от албума “Към”. Вечните хитове, като “Обичам те, мила, с бели маратонки и изтъркани джинси” приповдигна настроението и на най-угрижения човек, след тежък работен ден.

Поколенията се сменят, но Стефан Вълдобрев остава. Това ясно се потвърждава от публиката. Най-отпред пред сцената, front of stage, е пълно предимно с деца. Музикантите поздравиха родителите им с песента си “Хромозоми”, а децата с кавър на песента от филма “Войната на таралежите”.

И тъй, като талантът на Стефан Вълдобрев се вихри не само на музикалната сцена, но и в киното, никой не се изненада от перфектното изпълнение на една от най-добрите песни на музиканта “Аз ли съм или не съм”, написана за филма “Пансион за кучета”. 

Както в началото, така и в края, Стефан Вълдобрев и обичайните заподозрени изсвириха песента “По-полека” и показаха на публика измисления към нея танц. Концертът свърши, но хората продължиха да се разотиват по алеите на Борисовата с танцова стъпка. Вървейки  към вкъщи в топлата юлска нощ, всички си обещаха да го карат вече малко по-полека, защото позитивната енергия от непреходната музика във времето беше достигнала до всички ъгълчета на душата им.


Do NOT follow this link or you will be banned from the site!