O. A. R. или как колежани стигнаха до Billboard

O. A. R. или как колежани стигнаха до Billboard

Нали знаеш за “американската мечта”? Онази от филмите, на която много нашенци гледат с недоверие, цъкат с език и си мъмрят как “т`ва не става без връзки”. Споко, няма да те занимаваме с народопсихологията ни, нито ще ти преподаваме американска история. Това, което ще направим в следващите редове е да те запознаем с една банда, която тръгва от няколко колежани и достига до класациите на Billboard.

Трудно е да поставим O. A. R. (съкр. от Of a Revolution) в рамка. Хем е банда далече от мейнстрийма, която рядко ще чуеш да звучи по радиото, хем е присъствала неведнъж в класациите на Billboard, а и нейни парчета са се въртели по MTV и VH1. Името подсказва бунтарство, а в същото време имиджът на групата наподобява повече на бой-банда. Много далече са от твърдия рок, гримa на KISS, чудовищните костюми на Lordi, дългата коса и кожените дрехи. Няма го мейнстрийм маркетингът. Няма и бляскаво представяне. Носят тениски, ризи и дънки. Наблягат на джем сесиите и концертите. Свирят рок, а си имат саксофонист. Може би, ако погледнем историята на бандата, ще видим и откъде идва нерамкирания имидж на тези “революционери”.

През 1996, вокалистът Марк Роберж, барабанистът Крис Кулос, басистът Бендж Гершман и китаристът Ричърд Он са съученици в гимназията. Това е годината, в която се ражда банда, която след 10 години ще събере 18 000 човека в Madison Square Garden и ще продаде 1,2 млн. албума. Но преди това трябва да претърпят бурно развитие.

През 1997 създателите на групата вече учат в университет, а в O. A. R. се присъединява саксофонистът и китарист Джери ДеПизо. През същата година излиза и дебютният албум The Wanderer. В духа на американската мечта, която обикновено е резултат от собствени усилия, групата записва албума без помощта на лейбъл. Вместо това момчетата се надяват да добият популярност от уста на уста, както и чрез концерти. Главният вокалист Марк Роберж казва: “Свирехме навсякъде. Свирехме в мазета. Свирехме в дворовете на хората. Свирехме на барбекюта, навсякъде”. Усилията и вярата в успеха се отблагодаряват и албумът става хит сред американските университети. Членовете на O. A. R. изнасят концерти по кампусите, а най-известното им парче That Was a Crazy Game of Poker, все още присъства на концертите на групата. ESPN дори я използва по време на Световните серии по покер във Вегас (WSOP). Преди да завършат държавния университет в Охайо, членовете на бандата издават три албума, като третия, Risen, дебютира под номер 11 в класацията на Billboard за най-продаван онлайн албум.

Около 2005 започва да нараства и мейнстрийм популярността на групата. Първоначалното реге влияние и експериментиране с акорди и текстове е заменено от професионално звучене. Дори Роберж признава, че в началото на своята музикална кариера “не е знаел как да свири правилно на китара”. А от тук идва и онзи нерамкиран имидж на групата, за който споменахме. Това е банда, която се учи в процеса на работа, подобрява своя продукт с всеки следващ албум и не позволява безкрайното планиране да пречи на развитието на групата. “Вие ни чувате как растем. Много групи са свършвали много неща преди да пуснат първия си албум. Първото нещо, което ние направихме беше да пуснем албум”, казва вокалистът.

Какво следва за O. A. R. от тук нататък? Още развитие. Миналата година, по случай своята 20-а годишнина, групата пусна компилация от свои песни и концерти. А Роберж заявява намерението на бандата да продължи с досега използвания модел – записване на албуми, без дългите и скучни подготовки и тестове. Чакаме.