Nu Ance на дневна светлина

Nu Ance

Nu Ance на дневна светлина

Леки трапчинки запъплиха по телото ми, слушайки първия сингъл на Nu Ance – Daylight. Всяка трапчинка си имаше различен произход – някоя беше от Познатото, друга идваше от Недовършеното, а трета не знаеше откъде е, но гледаше наперено в Бъдното. Противоречието на приликите ме накараха да разцъкам из разбиранията за светлина на бандата и ей, ти, хоп – разговор с Nu Ance.

anna: Разкажете как всеки един от вас реши да се занимава с музика?

Теодор Иванов (бас): От много ранна възраст музиката е голяма част от моето ежедневие. Преди около 3 години отидох на live tribute в чест на Stevie Wonder. Учителят ми по бас китара ме покани да отида и да видя какво е истинско свирене, на живо. Тогава, разбрах че музиката за мен ще е нещо повече от хоби.

Денислав Попов (китара): Въпреки че родителите ми не са музиканти, от много малък съм малтретиран, ако мога така да се изразя, с хубава музика. 🙂 Тя винаги е била неизменна част от живота ми, без значение дали свиря, или не. Родителите ми ме бяха записали на уроци по китара, когато бях на около 6 годинки, но прекъснах на 8. Чак в гимназията един мой съученик свиреше на китара и върна желанието ми към свиренето и изобщо музицирането. Впоследствие реших, че това ще представлява живота ми и се отдадох изцяло на музиката.

Борис Малеванов (барабани): Музиката винаги ме е преследвала. За пръв път открих любовта си към нея и барабаните на много ранна възраст. Започнах с най-различни предмети, например възглавници и одеяла, после преминах на тенджери и каквото общо взето намеря, докато най-после майка ми не реши да ме запише в школа по ударни инструменти. Там прекарах около 12 години под ръководството на учителката ми – Ани Гитева. За кратко спрях с уроците и продължих да се занимавам с барабани соло, впоследствие започнах да свиря и с групи. С Дени се запознах във връзка с един друг проект, след което решихме да дадем заедно началото на Nu Ance. В общи линии тогава осъзнах, че музиката е нещото, което искам и трябва да правя.

Борис Иванакиев (вокали): Пея от около 9­годишен, но не съм ходил на уроци, така че е доста силно казано, че съм започнал да се занимавам от рано с музика. Започнах да взимам уроци в 9­ти клас, което предопредели и решението ми да се занимавам с музика и да запиша музикална специалност след като се дипломирам.

Много сте изчерпателни – евала! 🙂 А как бихте се определили като стил?

Теодор Иванов: Groovy!? (хилеж)

Дайте пример за успяла БГ група с „groovy” звучене?

Денислав Попов: Остава според мене са успяла група, защото са успели с много работа, много свирене, много търпение. Общо взето от всичко по много. 🙂

Борис Малеванов: Напоследък ми правят впечатление момчетата от “Jeremy?”, които се развиват доста добре, свириха и на няколко фестивала в чужбина. Могат да постигнат огромни успехи и им стискаме палци, защото това, което правят е наистина много хубаво.

Nu AnceА, дано постигнете същия успех! Кое е парчето, което последната седмица слушахте най-често?

Борис Иванакиев: В последно време адски много се запалих по Ноуъл Галахър и миналата седмица, направо превъртях от слушане The Ballad Of The Mighty I.

Теодор Иванов: PB Underground – Part Time lover

Денислав Попов: Muse – The Handler

Борис Малеванов: Karnivool – Deadman

А-а-а, и аз съм луднала по The Handler. А за какво си мислите, когато гледате собствения си клип Daylight? Какво остава скрито на дневна светлина?

Борис Иванакиев: Аз лично се смея на гримираната си физиономия. Снимахме в един прекрасен и топъл слънчев ден, аз бях облечен с дебело подплатено кожено яке, а в лицето ми бяха светнати два сценични прожектора. Беше ми ужасно топло. В секундата, в която Христо (режисьор на видеото – б.а.) кажеше ,,Стоп!“, нашата гримьорка Антония Костова тичаше към мен с пакетче кърпички в ръка. Поздрави, Тони! Поздрави и на нашия режисьор Христо Порязов!

Теодор Иванов: “Daylight” ни е първият клип. Опитахме се да представим групата на публиката. Това е нашето ново начало и тръгваме по стъпките, по които сме искали да поемем винаги. С този клип целяхме да отворим една нова страница не само в живота ни, но и в музиката ни. Клипът предизвиква в мене чувство за надежда, емоционално просветление, забравяне на миналите терзания.

В кои фестивали бихте искали да участвате това лято?

Борис Малеванов: В България тази година най-много имахме желанието да участваме на Spirit Of Burgas, тъй като ни се видя най-адекватен, както откъм добра подредба и избор на групи, така и откъм стилово звучене. Към този момент обаче Spirit не са се свързвали с нас. Колкото до чужбина, точно за конкретен фестивал не можем да се сетим, но като цяло ни се свири абсолютно навсякъде, може би по-лесно ще е да кажем в кои държави бихме искали да свирим по фестивали, най-много към момента ни се свири в Англия. Смятаме, че там не само фестивалната сцена, но сцената като цяло е адекватна и жадна за стила, в който ние творим и смятаме, че точно поради тази причина музиката ни би могла да се хареса на аудиторията там. Едно свирене извън България може да ни даде не само огромни преживявания и спомени, но и огромен опит и шансове музиката ни да достигне и да се хареса на повече хора.

Замисляли сте се за колаборации? Включване на женски вокали в някое парче?

Денислав Попов: По принцип от дълго време работя по една композиция, която е абсолютен експеримент. Там, не само че искам да включим женски вокали, но тези женски вокали ще бъдат и народно ориентирани. Имам предвид, песните от нашето народно творчество, например от родопския или тракийския край. Имам още много работа, но съм твърдо решен да го направим при първа възможност. Май току-що издадох нещичко от кухнята на Nu Ance. 🙂

След Daylight планирате ли клип и на друго ваше парче?

Борис Иванакиев: Все още го обсъждаме. Парчетата сами по себе си са различни истории, разкриващи различни човешки състояния. Обмисляли сме как би изглеждало всяко едно парче, облечено в клип и са ни идвали и добри идеи. 🙂 Обсъждали сме и варианта за Lyric Video (видео с текст), тъй като видеоклиповете, отговарящи на телевизионните стандарти са много ангажиращи изделия. С Daylight, меко казано, надминахме себе си, но как ще постъпим в бъдеще, предстои да решим.

Измисли кратък куплет за DJambore.com?

Борис Иванакиев:

A part of me just won’t fit,

in your tunnel dimly lit

I pull myself closer to the rail

Mouth wide open to inhale

This post is also available in: en