Непосилната лекота на Metronomy, Chet Faker, Muse и alt-J

MUSE

Непосилната лекота на Metronomy, Chet Faker, Muse и alt-J

… или как се разгради особата на един само фен, само фен по време на NOS Festival 2015.

Девет(и), десет(и), единадесет(и)… Юли е. Сред немарливата и в никакъв случай натоварваща мараня на лисабонската гара Algés се реят върволици хора с темпото на пътническа мотриса. Мен вече ме втриса – ще чуя на живо Muse, Metronomy и alt-J – хедлайнери в линията на главата ми от няколко години и основна част от прОграмната схема на първата вечер на NOS Alive.

Дотътрям се до фестивалната зона.. Kато хрътка одушвам и маркирам района. Пръскат се в моя си въздух няколко непотвърдени от други присъстващи хипотези, а именно:

  • (-) Въпреки жИстокия line-up, стопяващия те от хубавина град и наличието на много мокра вода, самата зона на фестивала не сияе… Не можеш да разбереш где си – реката, яхтите, лисабонските привидения са скрити… Няма зона, в която можеш да помиришеш лежерния въздух и блажено да вдъхнеш звучния си оргазъм от преди малко. Но нейсе, все пак – it’s all about the music, някак…
  • (+) Сцените са 6. Грижливо позиционирани и незастъпващи се. Програмата на всяка една от тях е съобразена по начин, по който рядко групи със сходен стил на звучене забиват едноврменно. Евала!
  • (+/-) В публиката се открояват много чуждоземни тела, но преобладаващата част са местни. Нищо общо с бегефеновото избухване. Кроткост и непорочност, която единствено Prodigy леко прокудиха. Лошо няма, защото съсредоточеността и благоговеенето се точеха във въздуха напук на агресивното блъскане и чудовищното надвикване. Прибирах се всяка вечер от фестивала само с една, две синини за разкош, което е мой личен фестивален рекорд. Съпреживяващи усмивки, вместо пого (съпреживяваща пот).
  • (+) Обгрижването на т.нар. журналя по време на фестивала е на макс. Прес зоната на фестивала предоставя пълна и навременна информация за всичко случващо се по време на NOS Alive, осигурява достъп до всякакви съоръжения, спомагащи разпространяване на информация. Едновременно с това търбусите на представителите на медиите са пълни с манджи, кафе, бира, сокове и т.н. Знае се, че гладна/жадна мечка не поства и само хейтва. Друг е въпросът, че специално българските медии не знаеха дали са акредитирани до самия ден на фестивала… Но за това друг път…

 MetronomyТа, обстановката е обдушена, сцените са разчупени, очакваното е на три групи разстояние… Първите, които изостриха кръвообращението в ушите ми бяха Cityspark и Young Fathers.  Отначало хора с бели сламени шапки (раздавани на входа на феста) стават на потно племе и вместо да скачат, насядат около сцените – на сянка, очакващи вечерния разчупен ритуал… Сенките изчезват с раждането на нощта, за да се появят илюминатите. Cityspark за мен си остават недооценени, заради блуждаенето на бирената жега, но за Young Fathers племето разцепва. Вълнение, та даже вълнолом.
Само пръска от водовъртежа, в който разравновесяват… METRONOMY Едва ли тракания върху lenovo-то ми ще могат да съперничат на ритъма от метронома. Възхита към адашката, умиление, граничещо с непознатия бряг на най-блажения bayVini, vidi, vici.

Неосъзната свръзка с препускане към главната сцена и от трън, та на глог – alt-J. Уо-о-о-о, о-о, у-о-о! Смиреността и гъвкавостта на инфра ред звука накара всеки да си намери по една МатилдаГмурвайки се в хипнотизираната тълпа, единственото, за което можех да се сетя бе, че “ако носиш в себе си добри мисли, те ще изгреят на лицето ти като слънчеви лъчи“ и… ще успееш да слушаш alt-J на живо. 🙂

Заслужавах ли си и MUSE? Час и половина на мушка с Psycho, Dead Inside, Madness, Uprising… Визия, знамена, топки, огнехвъргачки, мерници, абе лудост и нищо излишно.
They will not force usMUSE
They will stop degrading us
They will not control us
We will be victorious

Но спри, сърце! Аз трябва да мълча. И така си останах замълчана за дълго време след muse жиците. Непосилната лекота още ми вързва пръстите и не ми остава нищо освен телеграфно да изпелтеча няколко отворени въпроси, свързани с другите два дни на NOS Alive:

  • Какво взимат Prodigy, за да друсат поколения наред?
  • Защо Róisín Murphy е станала толкова самотна и изтрещяла? Кому е нужно да не пее със себе си? Хората ли са станали кози или Róisín е трилика?
  • Как в днешно време възпяването на любовта към първото либе може да те изстреля в небесата? Сам ли е още Sam Smith?
  • Защо Chet Faker е станал малкобрад? Как можеш да внесеш в стадото непонятна лекота, без да засягаш нечия индивидуалност?
  • Какво ми налива в краката Azealia Banks, за да се разплуват като желе от водка?
  • Защо Disclosure ми наподобяват звука от разпльокан домат върху винил (ама винилът е с приятна музика)?

Оставям си личните питания отворени и искам някой да се поразмърда и отговори/коментира…Но дори да си дудна монологично, NOS Alive ще продължава да ме грее поне до зимата.  Търсенето поражда разграждане, а разчленяването е с привкус на захарче, брандирано с визията на MUSE.

 

Вижте също и: