Ноемврийски рейв в Белград: No Sleep Festival 2018

Ноемврийски рейв в Белград: No Sleep Festival 2018

Здравейте, прЕАтели! Трудно ни беше да се съберем от няколко дневния рейв маратон, който си причинихме в Белград от четвъртък (15/11/2018) до неделя (18/11/2018) миналата седмица на No Sleep Festival 2018, за който, мисля ви предупредихме. И все пак (а и понеже ни платиха билетите), ще ви зарадваме с тази кратка, но секси-безпаметна статийка… Почнахме ли се?

Ден първи – четвъртък, 15/11/2018

Тръгваме от София по тъмни зори, за да избегнем смяната на граничните полицаи на границата със Сърбия. В последствие, ходът ни се оказа печеливш – не чакахме нито минутка, подадохме документите си, получихме ги и продължихме направо като Първа класа Европейци (за каквито се смятаме, много ясно). Към 8 – 9 am вече задимявахме парковете по поречието на река Нишава в… Ниш, много ясно.  Беше рано и много студено – прилагаме фотос.

Около обед вече се опитвахме да паркираме в близост до квартирата ни в Белград, което се оказа още по-трудно и от паркиране в София. Whatever, не разбираме от коли, паркинги, регулации и регламенти, но успяхме да паркираме и да се настаним в уютния ни няколко дневен дом. Последваха нормалните chill рутинни дейности – пиене, ядене и пушене, а дори си и дремнахме, да наваксаме със съня, защото No Sleep Festival 2018, знаете.

Към 9 pm се окопитихме и лека-полека потеглихме към главната локация на фестивала – Main Hangar, където Nevena Jeremić откри програмата на фестивала (22:00 – 00:00). Симпатичната сръбкиня, се оказа и доста талантлива, „разденсвайки” ни със „сгряваща“ селекция от  хаус и електро, клонящи към техно, с леки фънк оттенъци (доколкото помним). С 3 думи – Невена беше прекрасна!

Последва Dejan Milićević (00:00 – 02:00), също представящ Белградската dance сцена, с повече от 20-години стаж (стартирал DJ кариерата си на 15, забележете). “If it had to be defined, Milićević’s music style can be described as a mix of house and techno with a flavor of a long and experienced career” – оставяме това тук, за тези, които искат да научат повече. Задачата на Dejan, явно бе, да настрои все още прииждащата тълпа от режим на „сгряване“ към същинската музикална (разбирай техно) част. С което, той се справи повече от отлично. Well done, brate!

Естествено, гигантът на вечерта, когото всички очакваха бе Fatboy Slim (“One of the greatest DJs and producers of all time, and a relentless party maker”), който щеше да ни разтресе от 2 am до 4 ам. Да, ама не и нас. Без да искахме излязохме извън голямото хале, и се оказа, че ние, хората с медийни пасове, можем да влезем обратно, но не и нашите приятели. В знак на признателност, тръгнахме към друго парти в друга локация (която щеше да  ни стане любима по-късно) – Drugstore Beograd, което обаче, се оказа твърде отдалечено. В последствие решихме да се прегрупираме вкъщи и да излезем по-късно към Main Hangar-а или към друга локация. Естествено, останахме си само с плановете, нежно приспани от една мадама, след Мария…

По данни на върли фенове, Fatboy Slim е пускал Hardwell style EDM и като артист и професионалист в миксирането на музика се е справил повече от блестящо (за пред нетренирани фенове). Просто, не било тяхното нещо…

Whatever, беше ни супер яд, че изтървахме тази легенда ☹, повече от атмосферата по време на сета на Fatboy – тук:

Ден втори – петък, 16/11/2018

Нов ден – ново начало (особено, когато си проспал купона, но си готов на 101% да се реваншираш). Петък, станахме сравнително рано и решихме да сме туристи – хапване (обслужвани от най-странния растаман, който можахме да намерим в Белград (не говорещ много добре нито сръбски, нито английски)) и обиколка в Белградската крепост на брега на Дунава. Чудно, макар и в този мразовит ноемврийски ден.

Опитът ни за налазване на дневно парти в Marsh Open Space, където по програма се случваха конференции (и само един хипстер знае още кво), разбира се, отново бе неуспешен (понеже закъсняхме) и не след много мислене, решихме да се приберем за така нужното „прегрупирване“ на БГ парти отряда. Речено-сторено!

След доста сън и бърз (уж) refresh, се отправихме към клубовете със звучни названия – Mladost и Gadost, като в последствие се оказахме и в клуб Radost (без майтап). Помним само, че в Mladost, биричката (0.33 l) бе 800 динара, което се равнява на 12-13 лв. До тук с мита за евтините цени в Сърбия, или поне в столицата й. Нормално…

Лек видео тийзър от краткото ни пребиваване в Gadost по време на сета на Vladimir Dragašтук.

Тъй като цените в клуб Mladost не ни се понравиха, се отправихме към главната локация – Main Hangar, където ни очакваше „голямото техно“ или „големия рейв“, в случай, че dance партита днес все още са rave (ех, спомени…).

Пристигнахме към 3, тъкмо за края на I Hate Models, или малко след него (who knows)… Та, ето какво пропуснахме ☹. “Nostalgia, passions, the suffering self, the taste for loneliness, dreaming – I Hate Models touches on all these themes with a music submerged by melancholia. Navigating through styles, he arouses as much emotion as exaltation. Synthwave, Early Trance, Cold-Wave or Industrial Music are parts of the multiple influences which create his universe” – поставихме и това тук, за да няма пропуски, а сега – пълен напред:

Към 3am на сцената се възкачи нашата нова любимка, която за жалост пропуснахме на последния ден на Exit Festival 2018Nina Kravitz, която пристига в Белград (пак), след 3 исторически гостувания, оформили кариерата й на световна звезда. За нея разбираме още, че е постоянно на път и работи/твори и презентира музиката си без участието на големи мениджъри (което е супер). Още – „Shuffling constantly sleepless between train stations and airports, the biggest stages and the smallest of record shops, playing among the heavyweights like the one she has become herself and pushing along her side some of the least known talents, Nina remains fundamentally independent“.

За сета и селекцията на Nina Kravitz, можем да кажем само, че ни хареса как започна, но още повече ни омагьоса с това как свърши. Брилянтният и драматичен завършек, между другото, бе характерна черта на повечето хедлайнери за петъчната и съботна вечер, между които и Dax J, когото вече познавахме от тазгодишния Exit Festival в Нови Сад (където беше просто прекрасно)… Та, като заговорихме за тримата хедлайнери на вечерта – I Hate Models, Nina Kravitz и Dax J, ето ги тук за спомен (то друго така и не ни остана, особено пари).

Ще заключим само, че Dax J (05:00 – 07:00) ни бе подготвил по студен рейв саунд, като за студеното ноемврийско утро, но не пропусна и да разпръска бенгалските огньове като за закриване на петъчната вечер в Големия хангар на Luka Beograd – Port of Belgrade.

Закриване – но не и за нас. След тежката рейв програма в голямото хале, се отправихме към Drugstore Beograd, без да знаем, че именно там по-рано е имало хип-хоп – трап/рап парти на локални артисти (damn!) – DJ Baiko Felix feat. Elon, Gassivity w/ Surreal, Mili, Fox и Vatara (“DJ collective from Belgrade whose members are byp_, 50Grass, Фake Casual and Inspektor. They gathered driven by the idea to promote rap and R’n’B sound, while their parties quickly became a favorite among the fans of these genres“).

Програмата на Drugstore-а за петъчната вечер, включително и тази на Main Hangar (отгоре) можете да видите тук:

 

Пристигнахме малко след 07:00 по време на сета на François X – “techno legend, world’s renowned DJ and producer and one of the key individuals of French electronic scene”. Освен от приятния стил на Французина, който някак по ни се нравеше, след партито на main stage-а, впечатлени бяхме и от самото venue – Drugstore Beograd – бивша фабрика, предполагаме фармацевтична, отдалечена от центъра, но приютяваща едни от най-добрите техно и трап/рап ъндърграунд партита в Белград. На мен мястото ми напомняше на Fabrica 126. Беше по-голямо и побиращо по-масивни партита, но имаше по-малко етажи и зали.

Помним само, че ни беше хладно и супер счупено, след тежкия рейв, и все пак останахме почти до края на DJ дуото RAR b2b Betpmeng, които „пущаха точно до пладне“, когато ние вече не знаехме нищо, отправени в студеното ноемврийско утро към домашен афтър с билки и двулитровки.

P.S. Помним само, че искахме да ходим да гледаме DJ със звучното название 33.10.3402 (Facebook Page), който пускаше някъде, където не можахме да отидем. След което, разгледахме Soundcloud-профила на съответния артист, който силно ви препоръчваме да прегледате и особено преслушате, особено ако сте музикални фрийк-ове, а не фастфууд консуматори…

Ден трети – събота (17/11/2018)

Ден трети (последен, събота), или НАШАТАПОСЛЕДНАВЕЧЕР, стартира към 11 pm, което е малко преди неделя. Така и така не ни оставаше много, решихме да се отправим за последно към големия хангар в малко по-прилично време и попаднахме тъкмо за сета на Cassius. За ориентация, ето ви програмка:

Cassius are both French dance music’s missing link and its old skool originators. The sound that combines pop appeal, heavyweight underground groove and the sheer brilliance of Air, Daft Punk and Dimitri“ – поставяме ви инфото, предоставено от организаторите. Държим обаче и да определим стила на Cassius, диференцирайки го от този на останалите. Двамата французи преизпълваха със смисъл фразата „Парижка еклектика“, което се надяваме да има смисъл (и за вас; за нас вече си има – бел.авт). С други думи – с въртеливи етно мотиви, романтични ритми и други, струващи ни се типично Френски особености запомнихме сета и, въобще, участието на Cassius.

Последва Lee Burridge (04:00 – 06:00) – “this legendary English maestro is the creator of what may be the most popular sound on the scene today, which connects house, techno and progressive in such way that it easily moves from minimal to a sound designed for the biggest stages”. Естествено, Lee разтанцува именно жадните за истински рейв в тълпата (тоест – всички) и вдигна нивото за следващия левел. А именно – Marko Nastić.

Познавахме мустакатия сърбин още от летния Exit Festival по-рано тази година, така че, вече знаехме, че „нема лабао“. Очакванията ни се оправдаха – Марко започна малко студено, но завърши подобаващо (нещо, което отбелязахме и по-нагоре в текста). Беше яко, друго не помним. Ето ви малко повече инфо за Marko Nastić (Facebook, Twitter, Instagram), за да не ни сметнете за непрофесионалисти: „In a career spanning 20 years, Nastić has done over 200 releases including remixes and co-productions. He is most famous for his high end 3 decks sets which gave him opportunity to tour the globe many times“.

Традиционно, програмата продължи в Drugstore Beograd, където бе по-топло и по-пълно от предишната вечер. Пристигнахме малко след началото на сета на англичанина Randomer (07:00 – 10:00), когото(?) определят като „one of the UK’s finest, capable of effortlessly stitching together modern bass with classic techno and less esoteric 4/4 rhythms”. Не че помним много, но тук ни стана лошо за първи път, поради невъзможността да отморим с натурални билки. Или нещо такова…

Последваха Bojan Vukmirović b2b Luka Concrete, които вероятно са и закрили партито, което ние не помним, а и трябваше да си тръгваме скоро към Sofia, Bulgaria (unfortunately).

Та, това бе всичко от нас, обичайте се и се обличайте добре в зимното време, ще се видим на някое парти, когато вземем заплата…

Снимки: No Sleep Festival

Вижте също и: