Последователи на Ней Розауро отвличат слушатели

Последователи на Ней Розауро отвличат слушатели

Или как петъчният концерт в Националната музикална академия ме изстреля в друга орбита

В музикалната академия в София почти всеки петък, от 18 ч., се организират готини концерти от готини хора – студенти, за които виолата и тромбона не са вехти инструменти, а класическата музика звучи по-добре от инди-то. Хем събитията са безплатни, хем се срещаш, запознаваш и слушаш интересни млади люде.

Последният петъчен концерт, в който се врязох внезапно, след отривистото крачене по пътеката от нас до Консерваторията, си беше толкова сгряващ, че не ми се отлепяше от вехтия стол, върху който си седях ли, седях, и си слушах, ли слушах. Докато все пак не ме отвлякоха… Но за това след малко.

Като за начало пред оркестъра прелетя с подредена, но къдрава и буйна коса, момче на съвсем малко повече от 20 години. Първото действие беше някак леко и празнично обявено от диригента Цанислав Петков. Още преди всичко да е започнало, Цанислав звънко подготви публиката за бурята из операта „Набуко“ от Джузепе Верди. ОК, и навън духаше, ама зверският благозвучен тътен в залата беше далеч по-интересен и за разлика от вятъра, действаше на кръвоносните ми съдове бълбукащо.

Както сме чували и внезапно разбирали, всяко хубаво нещо е кратко. След десетминутната увертюра от Верди, на сцената се пръква някакъв симпатичен тръбат инструмент, който събужда съмнение в ръбатото ми невежество относно него. Гигантски ксилофон ли е, вибрафон ли е? Че ще има ударно вибриране, е ясно, ама как се зове инструмента, не се подсещам.

В последствие разбирам, че на сцената са поставили маримба (все пак в програмата си пише, че предстои да слушаме Ней Розауро с Концерт за маримба и струнни №1). Ето и вметка за непросветените като мен – маримбата е музикален перкусионен инструмент от групата на пластинковите инструменти. Римба на африканския език Банту (характерен за Мозамбик и Малауи) означава дървена пластина или инструмент с една пластина, „ма“ е префикс, използван за множествено число. Ето защо думата „маримба“ се използва за обозначаване на инструмент с няколко пластини.

Та стана, тя каквато стана. Върху маримбата започна да се вихри Ралица Куманова в невероятен синхрон със струнномузикалните индивиди зад гърба си. Тяхната енергия стил Ней Розауро, в съчетание с умелите туп-туци по дървените пластини и размятащите се ръце и къдрици на диригента, ме накараха да се чувствам като отвлечен от извънземни. Извънземни, защото имат невероятни способности, които още не са познати на простоземните.

След тези чудесии настъпи нова кратка пауза и лека по-лека започна да се лее Йоханес Брамс със Симфония № 2. Приземих се и продължих да се наслаждавам на топлата буря в залата на Консерваторията. И така до следващия петък.

Чуйте част от изпълнението по Ней Розауро на Рали Куманова (видеото над текста).