На път с Ирина Флорин

На път с Ирина Флорин

Хем Ирина, хем Флорин. И винаги минорно красива. Такава се яви и на DJambore.com, за да  разкаже за своето дълго пътуване.

anna: Здравей, радваме се, че можем да споделим раздумката си точно с теб. Представи (си) музикалната си кариера като пътуване. Накъде отиваш, къде бяха спирките, кой срещна по пътя?

Ирина Флорин: Пътят е дълъг. От дете пея и се занимавам с музика. Като малка свирех на акордеон, после бях солист в хора на Руската гимназия в Плевен „Васил Каравасилев“. Понеже хорът пътуваше често по фестивали и конкурси, класната ми Елина Петрова постоянно ме предлагаше за изключване, заради отсъствията ми от училище.

Дебютът ми на сцена беше Габровското вариете, а на голямата сцена – Юбилейния златен Орфей с песента „Нека да е лято“ на Стефан Димитров. Участвала съм и в конкурс за Тоника СВ, но Диомов беше категоричен, че не ставам за група. Казваше ми „Ти си за солов изпълнител“.

В началото на 90-те беше трудно и почти невъзможно да изпееш песен на утвърден автор. За мое щастие, това изигра добра роля в работата ми. Може би, ако бях работила с някой от тях, щях да тръгна в друга посока.
Срещата ми с ФСБ на едни новогодишни балове начертава и бъдещето, и стила ми, в известен смисъл. Малко след това записвам първата си дългосвиреща плоча с песни и аранжименти на Формацията.
В края на 90-те, започвам да работя с Момчил Колев, а малко след това и с Георги Георгиев от „Остава“. В този период успяхме с Косьо Цеков и Живка Шопова да създадем няколко много емоционални и красиви песни.
В началото на 1994 излиза първото ми CD  – Стъклен свят. По него работих с Петър Попов и Петър Писарски, както и с Димитър Кърнев. Две години по-късно срещата ми със Стоян Михалев и Виктор от Киора става знакова. Даниела Кузманова написва текста на Цвят лилав, а те – музиката и аранжимента. И до ден днешен това остава емблематична песен за мен.
Следва работата ми с Тибетски сърца, които правят ремикс на Пътуване. Песен на Димитър Паскалев, с когото по-късно създаваме Безплътна и Неон, по текст на Татяна Йосифова, която изиграва важна роля в подготовката на миналогодишния тур Цвят лилав 20 години по-късно. С Петър и Файчето работим по няколко проекта, включително и Пътуване (фичър с Мариус), който направи пробив в чужди музикални канали.
Тибетски сърца създадоха и песента За любовта, в три версии.
През 1996 излиза ремикс на Цвят лилав, който е направен от Бисквитките.
В края на същата година излиза и ремиксът на Пътуване.
Първата песен, с която стартира работата ми с Момчил е Мога. Издадена е от БМК – тогава компания на Слави Трифонов. Промоцията в Спартакус бе открита със специален текст на Ивайло Вълчев, прочетен от Слави.
Следват албумът В трето лице, по който работих с Момчил, Графа, Нуфри, Ина Григорова, Ваня Щерева и Рони. Интересен факт е, че промоцията на албума В Трето лице се състоя в тогавашния клуб Ескейп – днешния Терминал 1. 15 години след тази промоция аз се завръщам в този клуб с концерт. Във времето съм щастлива, че работих с Михаил Шишков и Митерана, с които направихме цял албум – Друга.
Авторите, с които и до днес сме заедно са Момчил, Жоро от Остава, Ваня Щерева и Биляна Димова, която написа повечето текстове в албума Копринена жена.
Радвам се за срещата си с формация ЕДИТ, Камелия Лилкова, Ясмин Исинов и др. колеги.
Не мога да пропусна и Миро Гечев, автор на Виновна, по текст на Любо Киров, който пише и втори текст за мен – парчето Друга.
Работата ме е срещала с много колеги музиканти, с които сме работили по всякакви проекти. Благодарна съм, че всеки е бил изключително отговорен и запален в това, което сме правили.

Специални гости на концерта ти на 18-ти май в Терминал са Димо Стоянов от P.I.F. и Свилен Ноев от Остава. Кои други талантливи български артисти, изгрели през 90-те, продължават да правят качествена музика според теб?

С Димо и Свилен винаги сме поддържали приятелски отношения. Първият ми е написал две песни, които обожавам –  Карма и Ако ти си. Пея ги на концертите и за мен е голяма чест както той, така и Свилен да пеят на участието в Терминал 1. Със Свилен записах и първата си песен с ОставаНякой ме вика. Имаме и много красив клип по песента, сниман от големия кинооператор Емил Христов.
Не останаха много от изпълнителите на 90-те. В момента Стенли се завръща и има много добри музиканти, които работят в специални проекти.
А с кой чуждестранен изпълнител би направила дует? 🙂
Харесвам Robbie Williams. Голям фен съм и на норвежкото дуо Röyksopp. Lana Del Rey ми е любимка също. Поради ред причини, това не са реалистични проекти. Щастлива съм, че имам съвместни проекти с едни от най-добрите български поп изпълнители.

Имала ли си публична изява, от която да се срамуваш и такава, която те кара винаги да се смееш, когато си я припомняш?

Да се срамувам, не. Но винаги се смея, когато се сетя за дебюта си, на който паднах, прибирайки се назад. Тогава всички ме аплодираха и станаха на крака. Това беше в Габрово. Случвало ми се е да си забравя дума от текста и на момента да импровизирам. Какви ли не думи съм казвала, но само аз си знаех. Или пък обявявам една песен, а музикантите започват да свирят друга.

Отвъд хитовете ти „Цвят лилав“, „Друга“, „Докога“, „Мога“, „Вятърът спи“, „Пътуване“, „Три“, има ли песен, която е трябвало да стане популярна, а поради една или друга причина това не се е случило?

Да, има много такива песни. По простата причина, че от един албум не можеш да извадиш всички парчета, които искаш.
Има ли нещо на българската сцена, което ти се иска да си беше останало такова, както преди 20 години? Промениха ли се ценностите ти през годините?
Не, не искам. Тогава си беше за тогава. Сега е различно и можеш да правиш нещата, които искаш. Няма как да се сравнява. Има само една голяма истина за онова време – че са направени едни от най-яките песни в модерната българска поп музика.
Човек трудно променя ценностната си система. Не смятам, че нещо съм променила. Бих казала за себе си, че съм още по-организирана и дисциплинирана в работата си. В личния живот си оставам същото диване, готово на лудории и рискове.

Какъв друг артистичен псевдоним би си избрала, ако не беше Флорин?

Труден въпрос. Никога не съм мислила за това. Просто реших да ‘присвоя’ първото име на дядо ми, който е румънец.

Какво те кара да се чувстваш в пълна хармония с духа си?

Преживяното.