10 синджири роби в плен на музиката

10 синджири роби в плен на музиката

Една четвъртък вечер, дирижирана от Андре Дж. Томас и плесната от две хиляди ръце в зала България

Какво е общото между американската музика, душата и робството? Че страданието може и да омайва, и да поробва. Концертът Soul of America плени не само доброволци, припознали зала „България“ в баптистка църква, но дори вяли скептици като мен. Дадох се с много бой. Мисля си, преди напълващите душата изпълнения на солистите Нагуанда Нобълс, сопран и Бенджамин Полайт, бас-баритон, какъв е тоя „госпъл“, какъв е този „спиричуъл“… После се сещам, че ще изпълняват и Джордж Гершуин и си казвам – няма как да не послушам.

Послушно заставам във втория ъгъл на държавната зала и залагам на щателен преглед на публиката. Пълно е с всякакви хора. Себеподобните са малко, но вежливите и усмихнати лица са много. Слисан, не усещам кога е нахлул Андре Дж. Томас на сцената и кога се е впуснал в сладки обяснения за робството, свободата, черното и бялото… Диригентът ми става симпатичен, защото хем е естествен, хем си личи, че обожава това, което прави. Дирижира и разказва истории за непознати за мен американски градове и познати за всички усещания за свобода. Няма как музиката на Америка да не е историята на едно робство и няколко свободи. Слушам и се грея, пея, пляскам. Мислите ми се дирижират и направо избухват при колективното ръкопляскане. Хорът и оркестърът на Класик ФМ впръскват в пляскащите ми ръце емоция. Антракт и после – хайде, пак. Чакай малко, казвам си, таз музика ме грабва и може да ме спечели… Дърпах се, бягах и най-накрая се поддадох – пуснах една сълза, влязла по погрешка в окото при изпълнението на Summertime и плясках силно заради Андре, който ми влезе под кожата с пленителните си разкази, умелите си жестове и свежите си хуморески… Да, предадох се и си заслужаваше. След концерта още ме държеше и с кеф помъкнах оковите си вкъщи.

А за десерт, подпирам студа със….

https://www.youtube.com/watch?v=u2bigf337aU

Вижте също и: