„Аладин“ и укротяване на мъничетата

Музикален театър

„Аладин“ и укротяване на мъничетата

Не знам каква част от вас имат деца, но за тези от нас, които все още нямат това щастие, присъствието на множество малки човечета на едно място винаги създава чувство за паника. Това е и чувството, с което плахо преминавам през прага на Музикалния театър, гледайки тълпите мъничета, насочили се към залата. Мърморя си под нос, че е трябвало да се усетя, че има нещо нередно в представление от 16:00 часа, но вече няма какво да направя освен да оползотворя билетите си за „Аладин“.

Музикален театър СофияЗаемам мястото си и плахо поглеждам към двете момченца до мен, ползващи седалките в залата за катерушка. С чувство за дълг към запазването на целостта на инвентара им правя забележка и насочвам вниманието си към сцената в опит да се абстрахирам.

Нищо от това, което съм очаквала, обаче не се случва. Няма детска врява и дори разговорите тип „Мамо, пишка ми се“ преминават някак плахо, ненарушавайки преживяването. Детските погледи са вперени в сцената, където се пренасяме в света на Мумбай и историята на Аладин, злия магьосник, султанската дъщеря и джиновете. Цветна феерия от костюми, танцьори и декори грабва вниманието на малки и големи и укротява дори двамата палавника до мен, които стоически издържаха до края, въпреки многократно споделеното помежду им желание да „отидат да си напудрят носа“, както би се изразила някоя британска дама.

Излизам от залата вдъхновена и заредена. Усмихвам се на забавните моменти, като този за „HD кълбото“ за предсказания, и на факта, че десетки детски очи останаха приковани към сцената за цели 2 часа. Мисля си, че това е най-голямото „браво“ за екипа на Музикалния театър, защото ако грабнеш детското внимание, в което няма дозата преструвка, продиктувана от възрастта, наистина си направил нещо красиво и хубаво. А за това, че мюзикълът е хубав, давам гласа си и аз и се радвам, че макар и само за два часа се пренесох в този приказен свят.