Мощен SUB от Subcarpati

Мощен SUB от Subcarpati

В една обикновена предколедна четвъртък вечер, а именно вечерта на 24.11, присъствахме на изпълнение на нашите приятели от северната ни съседка – Subcarpati. Познаваме се – гледахме се на Каваци Beach Festival, където според няколко фейсбук абоната били по-силни и от SARS. Аз не споделям това мнение. В интерес на истината, имах огромно желание да ги чуя, заради характерното им DUB звучене, но на плажа не го усетих. Бях дори малко разочарован, но реших да им дам втори шанс – и не сгреших.

След като спътничката ми – самото речниково определение на думата красота – пристигна, веднага нахлухме в клуба (Терминал 1, естествено), който заради ранния ни час на влизане, не беше пълен. За първи път чух познато име – Lazy Face на живо и останах адски изненадан. Не знам дали редовно пуска такава дълбока музика, но уплътни времето до появата на Subcarpati с вдъхновяващ бас, бавно темпо, няколко класики, измежду които Skeng на The Bug, и дъбстепо-звучащи тракове, които много ме изкефиха. Така точно преди изпълнението на хедлайнерите слушахме по-растафарски мотиви, които подготвяха почвата

Позициониран на първия етаж, наблюдавах как Терминал 1 се пълни бавно, бавно, но в крайна сметка славно. Рехавото присъствие в началото се сгъсти и клубът придоби съвсем друга гримаса при появяването на главния act. Явно хората от всички точки на клуба се бяха събрали пред сцената и подобно на футболните агитки, сформираха едно мощно ядро, което беше силна извадка за студена четвъртък вечер.

subcarpati

Subcarpati още от началото започнаха енергично и здраво, пре-положително, а сетът им нямаше слаб момент от началото до края. Аз лично усетих разлика от изпълнението им на Каваците. Тук определено ми харесаха повече, тъй като звучаха по-разнообразно и по-басово. Отново чухме по-бавните, наситени с повече смисъл песни от последния им албум (Satele Unite ale Balcanilor – 2016), заедно с песни, които бяха непознати за мен и придаваха съвсем различен по-енергичен и рапърски вайб. Уви, Шазамът не сработи и не мога да ви споделя имената им. 🙂 Иначе отново се накефих на моя фаворит – Rege pe deal, а спътничката ми чу песента, върху която е седяла/лежала на плажа това лято. 🙂 Така че – за каквото дойдохме – получихме го.

Сбирката се спретна много добре. Етно мотивите в песните им определено продължават да ми допадат, тъй като не са натрапчиви, а се вписват перфектно в дълбокия бас. Мацката им, както и преди, бе супер сладка, заради гласа й с вкус на медовина. А пък пичът с акордеона, едновременно боравещ и с мак-лаптопа, се забавляваше безумно с българската публика.
Изпълни се един бис или може би дори два – паметта ми изневерява… След като румънското множество напусна сцената, на нея отново се настани Lazy Face, който продължи партито, за съжаление без нас…

Останах щастливо усмихнат от вечерта, защото точно тук, в Терминал 1, успях да усетя Sub частта от името им, която някак ми убягна из Каваците. Подозирам, че причината може да е била, че лятото се намирах точно пред сцената, а снощи, в клуба, нямаше как да избягам от ниските тонове. След поправката – определено писах в бележника си оценка отличен (6) на приятелите ни от „Под-карпатите”, за да ги очаквам за трети лайв.

Вижте също и: