Djambo Jet представя празнична закуска посред нощ. Moonlight Breakfast.

Djambo Jet представя празнична закуска посред нощ. Moonlight Breakfast.

След дълги дискусии с Anna стигнахме до извода, че DJambore.com не е просто музикално кулинарно предаване, a е и главен клубен гид на София.

снимки: Гроздан Георгиев

„Djambo Jet (DJ)“ е една инициатива на DJambore.com, която представлява специфична нощна обиколка на столицата. Програмата изключва забележителности, но включва неподправено забавление, безполезна информация и малко нощна музика. Като всеки гид, тръгнал от музикално кулинарно предаване, разбира се, предлагаме и празнична закуска посред нощ. Moonlight Breakfast.

И така… Вземете такси от Военна болница и стигнете до студио Орфей само срещу 5,00 лв. (една бира в Студиото). Коя фирма е с толкова ниска нощна тарифа и как да я кажа без да направя реклама са два въпроса, на които нямам отговор. Е, добре – започва с „О“ като отговор.

Подранили сте, което е просто страхотна възможност за кратка разходка. На около 7 минути от красивия вход на Студиото, по усойната тъмна улица, до чудесната Автогара Юг, след моста, уютно е разположено „денонощното магазинче“, където продавачът добронамерено ще се пошегува с вас: патронче водка, от 700 милилитра или от колко? Пошегувайте се и вие, но не се увличайте – продавачът не е вчерашен и за разлика от мен има всички отговори. Другият вариант е да се увлечете. Пийнете с продавача и с добронамерения редовен клиент на заведението. Освен, че е разположено на място, където Тери Гилиъм винаги е мечтал да снима, то е само на 30 метра от идеалния център на Автогара Юг откъдето още в 6 сутринта може да избягате в Самоков.

Ако все пак решите да се върнете към Студио Орфей с покупките и отсъствието на зима, си устройте малък пролетен пикник. Поседнете на кокетните масички с пейки само на стотина метра в ляво от входа. Хвърлете небрежен поглед на „мини градчето“ от халета, където се намирате. Още един прекрасен декор за филмова продукция, но този път не на Тери Гилиъм, който така и така е зает под моста. Ако работим в жанра – „Треторазреден американски ужас със зомбита (от бързите)“, това е нашето място – изключително добро за вашето храносмилане.

Докато с Ива си казваме наздраве с патронче водка от литър и трилитрова стъклена бира, ние замезваме от чувал с малки солети. Тогава ми хрумва, че някой път би било добре да изследвам района. Тук определено има постройки, на които човек може да се покатери.

Moonlight BreakfastЕто, че влизаме в Студиото. Макар че сме двама, а не трима и сме доста интелигентни, ние се споглеждаме и в един глас казваме „Ъ“. Къде е концертът? На пейките отпред си направихме не по-лош Moonlight Breakfast. Явно и публиката беше преяла, защото се клатушкаше на бавен каданс, без да подозира за бързите зомбита.

В интерес на истината Moonlight Breakfast ми харесаха на запис. Напомнят ми за Koop и бегло за Thievery Corporation периода ми. Названието на стила „Electroswing”, обаче ми звучи твърде съмнително. Такъв тип „фюжън“ ме подсеща за най-големия ми кошмар – „Pump it louder”. Сън, който ме ядосва толкова, че се събуждам на следващото изречение тутакси („Тутакси“ е добро име за фирма за таксита, но не достатъчн“О“). За това като стар фен на арт музиката с женски вокалчета, предпочитам онова, което се нарича „acid jazz”. Не за друго – по принцип всеки стил, в който фигурира думата „acid” е по-добрият.

Едно е сигурно – Moonlight Breakfast се постараха да звучат яко на живо, въпреки че Christie очебийно беше болна. Ако са верни на името си, няма да се учудя, че в даден момент вече им се е доспало. Разбира се, не трябва да сме твърди сурови, защото пичовете изглеждат печени.

Дали в крайна сметка да не се покатерим на някое хале? Не! Не мога да изстрелям такова голямо патронче, още на второто си посещение в Студио Орфей!

Отново на кулинарна тема – от малък не понасям грис. Напомня ми на ужасните два месеца, които прекарах в детската градина. Единственото по-гадно нещо е сутляш! Ето защо съм бил толкова предубеден към Griz и неговия стил, който смело наричам „funky break dubstep”. Той пък взе, че ме изненада приятно. GrizЕгати надъханият млад пич. Подскачаше зад пулта като мУмунка и се кефеше… както и публиката. За секунда реших, че съм преодолял лошото си отношение към дъбстепа. Не се оказа точно така – сетът на Griz достигна пиковата си точка твърде рано. Всяко следващо „избухване“ беше равносилно или по-слабо. Drummo Projid беше на партито и също се изкефи, макар че е gabber патриотът на България и плува в доста по-различни води. И все пак, ако не gabber, не можа ли Griz да пусне нещо по-твърдичко накрая? Не можа!

Въпрос на вкус, казала овцата и се облизала под опашката. Една чудесна народна мъдрост, която всеки има право да разказва с животно по избор. Като цяло – ентусиазмът и свежестта на Griz си бяха много на място. На място си седеше и патрончето с водка. Добре, че Ива помнеше кое е то.

Като част от „Djambo Jet“, би ми направило лошо впечатление, че таксито от Студио Орфей до Кристал е минало през Румънското посолство, за да ни вземе възмутителните 11 лв. Това, обаче разбрах, чак на следващия ден. Добре, че Ива не помни коя е била фирмата, иначе щях дълго да се чудя как да не правя анти реклама.

За въпроси относно карането на кънки преди партито можете да се обръщате към Anna. Много от нас само ги вързаха.

[flickr_set id=“72157648649323783″ max_num_photos=“50″]

 

Вижте също и: