Една магия и едно котешко „мяу“ на 80 – Монсерат Кабайе

Една магия и едно котешко „мяу“ на 80 – Монсерат Кабайе

Колко често ви се е случвало да отидете на концерт с негативни очаквания, а след края му цялото ви същество да копнее за още и още и влагата в очите ви да не се дължи на размазан грим?

На мен лично негативните очаквания като цяло ми се случват рядко – единствено в случаите, в които събитието е силно промотирано от една моя приятелка и аз никога преди не съм чувала името на групата. Разбира се, можете да се досетите, че сега случаят не беше такъв. Не само, че съм чувала за великата прима Монсерат Кабайе, но и често ми се е случвало да слушам в мрежата нейни велики изпълнения.

Въпреки това обаче, негативните очаквания си бяха налице. Къде заради критиката, която определяше като „не много добра“ дъщеря й – Монсерат Марти, къде заради факта, че примата вече е на 80 години и колкото и запазена да е, винаги е някак тъжно да гледаш такъв човек в неговия залез.

След края на концерта, обаче мога да пожелая на всички да имат такъв залез! Ослепителен, бляскав, изпълнен с младежки кикот и чувство за хумор. Испанската прима не само изнесе концерт от близо час и половина, но и за минутка не се „спря“. Ако не пееше, си припяваше тихичко, докато дъщеря й пленяваше залата със звънкия си глас (лирично отклонение на автора – Гръм да ги удари злонамерените, бездарни критици!). А докато оркестърът свиреше, си тактуваше и приятелски се кикотеше на „развълнувания“ диригент.

Сърцето на публиката беше завладяно и от няколкото прекрасни дуета с младата Монсерат Марти. Моето плени най-вече котешкият дует на Росини. Прекрасно е да чуеш леко сърдитото и раздразнено „Мяу“ от устата на примата Кабайе.

Трябва да спомена и безкрайната нежност и топлота, която лъхаше от двете дами и която някак стопли цялата зала. Или поне мен ме стопли и ме накара с едно котешко „мяу –мяу“ да се отправя по пътя към дома.

 

Freddie Mercury, Montserrat Caballé – Barcelona

[media link=http://www.youtube.com/watch?v=HiB7Be0wNsg]

Вижте също и: