MODESELEKTOR, Ам Гъл и вечна пънкария

modeselektor

MODESELEKTOR, Ам Гъл и вечна пънкария

Той гордо израсна с DJ Rady. Това формира усещането му, че в електронната музика, по един или друг начин, всичко опира до доброто старо техно. Тази вечер, той щеше да разбере, че партитата отпреди 15 години нямат нищо общо с промоциите на алкохол. Но едно е сигурно – Андрей Чернев никак не подозираше, че Ам Гъл, също като него, се увлича по по-дългите шорткъти.

Както се казва – началото е най-трудно. Влизаме в студио „Орфей“ с Djobry и ни дават карти за алкохол. Никой не ни разкрива тайната, че сме длъжни да заредим точно 20, 5 лв. (по-късно няма да видим защо). Слава Богу, предупреден съм да пазя картата като очите си, но на думата „депозит“ ушите ми, за радост, отказват.

Карти за алкохол? Следващият път ще се радвам на бадж, с който се „чекирам“, за да изляза да пуша (почти ги отказах, но съм пристрастен и към израза).

Нека, преди да се позабавляваме истински с тази статия, да изразя и съмненията си относно визуалната част. Зад диджея – черно платно и само два прожектора, които бавно въртят някакви лога по сцената. Естествено наоколо кръжат цветни лъчи, но пичове: Какво стана с виджеите в България?

Все си мисля, че „артът“ трябва да е преди „бранда“. Върнете си ми корите от яйца по тавана, аз ще си ви върна btl-a! Не казвам, че не се зарадвах на тениската и ръкавиците, които дойдоха с напитките, но побързах да ги натъпча в предния джоб на суитчъра си и издут като плондер, закрачих към сцената.

Той се чудеше се защо толкова бърза от бара към сцената, при положение че никой не пречеше на пътя му. А-а-а да, музиката. Тогава той свали бременния си суитчър, непохватно, но прецизно го омота, и го завърза на кръста си. Така изникна първата му гърбица! Но той просто я загърби и се заслуша в музиката. Последните мисли, които се изнизаха през главата му, отекнаха като налудничаво хобитско стихче:

                                    „Ако пънкарията изчезне още малко

                                   Ще е нощем жалко

А сега, след като се насладихте на прозаичните и на поетичните ми умения е време да ви призная, че нещата бяха малко по-различни.

Всъщност влетяхме в партито още в 11 и нещо. Аз тутакси се лепнах най-отпред, за да слушам Боян Бойчев – Infragreen. Стар познайник, който преди години създаде проекта Plastic Humour заедно с моя приятел Кристин Рангелов (най-доброто в абстрактния рап в България наравно със Смотан Mс). ЕP-то ти е супер, Бояне! Махах ти отпред, но не ме отрази, за което не ти се сърдя, а те разбирам, защото и аз самият бях приятно погълнат.

След него се качи Stefak, който си пускаше нещо, което дори и да се нарича „тек хаус“, за мен си е „приятно техно“. Stefak подгря другаря Gernot като стой, та гледай и слушай. Даже, най-добре не гледай, а танцувай!

В следващия момент, приятели, ноздрите на маймунката светнаха (буквално)! Това ме зарадва искрено и до края на партито, трябва да се съглася, логото на Modeselektor посмекчи жаждата ми за visual art. Да не говорим, че пуснаха дим три пъти ;)!

Виж, звукът на Gernot Bronsert направо си утоли жаждата ми за електронен sound. Не че беше неописуемо, но не смятам да го описвам, защото си беше събитие което трябва да се чуе на живо. Чудесна селекция, много танци и като цяло – доста добър купон.

Държа да призная, че хората напоследък се барват с ризки, вместо да си боядисват косата Infragreen. Тайно и искрено се надявам това да е някакъв вид „пънкария“, която „остарелите ми rave виждания“ просто не разбират.

Stefan Panev от своя страна си пусна чисто техно, което завърши партито подобаващо.

Незнайно кога, как и защо – Djobry бе изчезнал. Дотолкова беше злоупотребил с картата си, че я беше загубил, а с нея и остатъка от 1,50лв. плюс депозита от 2 лв. – общо 3,50лв. Когато най-накрая Андрей реши да си тръгне, той с наслада обсъди неволите, които му навлече картата за алкохол с персонала. В замяна получи 1 лв. и депозита от 2 – общо 3 лв.

По неприятния път от „Студио Орфей“ към „Жолио Кюри“ сутринта бе ободрителна. Андрей нямаше друг избор освен да започне да му се привижда. Самият Ам Гъл беше увиснал на една безпощадна ограда.

Ако трябва да съм честен, не само че този роман ми дотегна, а на всичко отгоре и това на оградата беше Djobry – напълно убеден, че нищо не разбирам от шорткъти.

Та така – пънкария винаги ще има, а съпътстващите я обстоятелства никога няма да са от кой знае какво значение, защото както вече знаем:

                                   „Ако пънкарията изчезне още малко

                                   Ще е нощем жалко“

 

Едно е истина – най-много се зарадвах, че видях Андрей Андреев (Mengeme). Не знаех, че е станал баща. Честито адаш!

[media link=https://www.youtube.com/watch?v=HSyT0lA3SZM]

Вижте също и: