Градината на Metropolis

Metropolis

Градината на Metropolis

Само след седмица отново има пясък, много вода, крякащи птици и чуждестранна „реч омайна сладка“… Да на морето сме. Този път обаче романтично-мазохистичната миризма на септична яма я няма – не сме в Слънчев бряг, а в Северната част на къмпинг Градина. Барът не е от Cacao, а Apache beach bar и сме на гости на пионерите в българската електронна сцена METROPOLIS. Поводът е ясен: техно, плаж и Изгрев.

снимки:  Contemporary bohemians

След четири годишна пауза на летния фестивал Insomnia и три годишна липса от морската шир на Steven, Jassen и Smurf-a, нашите приятели отново са ни подготвили невероятно шоу. Този път underground вечеринката ще е само една нощ и цял ден маратонско афтър парти. За сметка на това обаче имаме цели три хедлайнера от световната сцена: любимецa на българската публика, (почти вече наш сънародник 🙂 ) Sam Paganini, младата надежда от Казерта (южна Италия) Luigi Madonna и не на последно място, ама по никакви параграфи, холандеца EGBERT, с негово live изпълнение.

…превъртаме лентата набързо… и вече е нощ!!!

Почти 23:00 ч. е, а вече спокойствието на Градина започва да изчезва. Вървейки по плажа към заветната цел, музиката смело си проправя път около морската шир. Jassen Petrov вече е започнал своя сет и по всичко личи, че ще бъде сериозна вечер. Басите ни приветстват с „Добре дошли“, а шарещите по небето светлини ни упътват към акостиралия на морското ни крайбрежие Кораб-майка – METROPOLIS. Jassen ни предлага дълбок, танцувален и морски tech със свежо groove-и звучене. Невероятна подгрявка за началото на вечерта.
Metropolis 2014След няколко питиета на фона на тази чудесна атмосфера, чувам развълнувания глас на Ясен да приветства Roboloco семейството, любовта в техно симбиоза – Иван и Лидия aka Smurf & Miss Lidiya. Нещата започват да придобиват желаната форма и звук, а на нас вече ни свършва търпението и се насочваме към уреченото място. Времето изтече като пясък между пръстите. Тъкмо прекрачили входа, започва неистово викане, лек момент на затишие и някой от сцената с микрофон (предполагам отново, влезлият в роля на водещ, Ясен Петров 🙂 ) „Вре-е-е-ме-е-е е за EEEEEEGBBBERTTTTT. За пръв път в България-я-я-я!”… (тишина)… И METROPOLIS казаха „Нека бъде БАС !“. Системата изригна в миг, а ние, хипнотизирани от бавните и дълбоки бас линии, започнахме да проучваме обстановката.

Плажът е препълнен, пред нас стои малка сцена, без много излишни светлини, лазери, екрани и тем подобни… само най-важното: умопомрачителен звук и истинска музика. Уютното корабче-майка оживява напълно. Безупречната техника и абсолютно иновативният стил на EGBERT ни изпратиха на дълбоко пътешествие до дъното на Океана и обратно. Както винаги, хубавите неща свършват бързо. Едночасовият live set на холандеца е към своя край. За щастие обаче, нощта тепърва предстои. Хипнотичната примка започна да стяга все повече и повече, около тъпанчетата ни.
Вече е ред на италианската школа. Първи в битката влиза 25-годишният Luigi Madonna, издавал тракове за DRUMCODE, Phobiq, Octopus Recordings и много други. Типичен представител на италианското разбиране за техно. Твърдост, дълбочина и мощ-три думи, с които се помни тази машина.
Увличащи и заблуждаващи моти, подкрепени с изненадващи, резки и внезапни двойни drop-ове, подплатени с нечуван тонален бас. Groove, Groove, Groove – DRUMDOCE. Неописуема вибрация бе нагнетила плажа, на моменти разяждаща въздуха, не оставяща шанс за глътка кислород.
Нестихващата музикална еуфория ни изважда от тази реалност. Не бяхме на плажа, бяхме другаде -на високо и на дълбоко. Миш-маш от емоции и чувства подвластни на звуковата манипулация, представена ни от Luigi (не брата на Mario 😀 хАх). Пространство без време, цел и място…вакуум. Чист вакуум. Място, където не може да вирее нищо друго освен техното. След канонадата от танци, която ни предостави господин Madonna, изгубихме представа за времето…

04:30/04:34… Дойде часът на истината. Изпитанието. Изпитанието наречено Sam Paganini!!!
След цели три гостувания за две години италианецът отново е тук. Този път не сме в зала или клуб, а на плажа, а за капак на всичко, той ще затваря вечерта… Sam започнал да свири в рок банди в крехка възраст, но бързо открил истинската страст в живота си – техното. От 15-годишен започва обикаля по клубовете в родната Италия, за да може днес да бъде един от най-актуалните и сериозни артисти на Световната денс сцена. С велики рилийзи за лейбъли като DRUMCODE, Cocoon и Plus8 той винаги е част от най-големите фестивали по цял свят.

За наша радост за !четвърти път! ще ни огрее с мрачната си визия за техно звучене. Без да губи време, наглася set up-a си, изчаква колегата да приключи… Време е за аплодисменти и дълбок поклон за транса, който ни спретна Luigi Madonna. Всички светлини OFF… мрак и спокойствие. Лека-полека се долавя трептенето във въздуха – започва се. Звуци като от друг свят, гласове, потропвания, побутвания, потраквания… Машината се разбужда, за последния си удар. Корабът-майка изпрати най-доброто от арсенала си за тази вечер. Нека бъде ТЕХНО!!! Женски глас се носи от говорителите, нашепващ нечленоразделни тонални слова, изкривени в пространството и времето… Програмата заработва, гласът се поизяснява и придобива човешки облик, заявявайки „We are not afraid”… И БААААААМ…..БУУУУУУУУУ, тътенът не спира, сякаш земята се разтваря, а Рихтер съжалява ,че не може да го чуе! Маршът на хилядите започна. Безпощадно, компресирано, стегнато и игриво… Изключващи се понятия, обединени в ръцете на един човек.От съзнанието, чрез техниката, през колоните – за нас. Представление с незавършен край. Край, който е различен за всеки.

Metropolis 5След цяла нощ на „адски звуци“, както каза това недоразумение Витомир Саръиванов (цензура), Слънцето успя да пробие облаците, които ни бяха преградата за „другия“ свят, уж нормалния. Светлината дойде, но мощта не иска да си иде. Най-красивата за мен гледка на морето е Изгревът, Изгревът, украсен с музиката, която кара душата ти да танцува и да се смее. История от тях за нас. От мен, за вас. Романтична техно увертюра за една нощ – БЕЗЦЕННО!!!
Улисани във времето и дълбоко потънали във вакуума, никой не иска да се прибира. Даже героят на вечерта –маестро Paganini, забрави колко е часът и не остави шанс за изява на нашия техно великан Steven.
Но мисля, че няма недоволни, от която и да е страна. Часът е 07:00… Отново е ред за аплодисменти и поклони, поклони дълбоко в пясъка. Представление като по учебник-школата METROPOLIS. Светлината вече доминира над нас, остана ни само усмивката и спомена за мрачните помисли,оживели в звука.
Нещата не спират до тук… обаче! ООооОО… музика, отново. Останало е време за афтър парти. Не всичко е партита, има и афтър-партита. Цяла чета от родни таланти чакат ред за представяне под дълбоката сянка на Apache beach bar.
Десет часа на равносметки и танци. Едно събитие първо по рода си, напълно различно от всичко, което е чувал къмпинг Градина. Сигурен съм, че хората от Созопол са го приели добре… Ако не са – да си €(%$№*@!%№?).
Иска ми се да знам, че другата година ще е същото, но няма нищо еднакво – в това е и красотата на нещата. Освен да си пожелаем догодина да се видим пак заедно – ние, METROPOLIS, музиката, Слънцето, барабар с Емо Чолаков…
Благодаря и АМИН!

[media link=https://www.youtube.com/watch?v=gDjm80z8Mkc]

Вижте също и: