Меки засилки със заливки ала Kan Wakan

Меки засилки със заливки ала Kan Wakan

Оставам лятото да се чумери, да спре да ме засипва с древен пясък и мъдри води, да ме ухапе за последно по глезена и да реши, че съм му се пренаситил, за да се завърна към корените – хладна, горчива, мрачна София. Моят Берлин. Моят остаряващ девиз, моята разтегната централна част в усмивка… Но какви са тези лирически отклонения, завъртам се по диагонал и се изстрелвам към Terminal 1. Време е за откриване на закрития сезон. Прекалено подходящо и като място, и като време и като трип. Опитвам проекта Kan Wakan.

kan wakanПовечето от тези, които приканвам да дойдат с мен да ядат с уши от сладкото на Kan Wakan при „изливането“ му на 24-ти септември вечерта в Terminal 1, се пулят в недоумение и въпреки, че се чу за творенията на Георги Линев, има нещо, което им е убегнало, а именно – неговата музика. За тези, които не са я изслушали предварително, съботният полет вTerminal не е задължителен. За нас, тези вътре, той е дългоочакван, просто защото обичаме сладко – сладко да слушаме, сладко да берем. Не, не сме гастарбайтери! Просто пием кафето със захар и поливаме портокали с шоколад, когато сме около трип хоп звука на „LA-based Bulgarian-born musician who was recently named in the LA Weekly as „one of the top 10 young songwriters in Los Angeles„.

Уест сайд сторито този път е в София и още с настъпването ми в „летището“, Терминал 1, на Ангел Кънчев 1, се убеждавам, че ще съм сред хора, които обичат да хвърчат. Оказва, че отварям сезона с едно неизвинено – изпуснал съм подгряващия трип – Clavexperience. Знаеш кои са вътре нали? Павел Терзийски, Skiller и Димитър Горчаков вече са направили достатъчно, за да може сладострастната публика да е в меко удовлетворение и ненатрапчиво очакване.

Георги и китара пред синтезатор се възкачат на сцената заедно с още две китари (сред които са Евден Димитров от DAYO и гласът на Tien Nguyen), ударни в ръцете на Васил Вутев (пак от DAYO), Маги с чело, вплетено в междукрачието и… Деси от Phuture Shock (не мога да свикна да я наричам по друг начин от около 10 години, четирите думи са слепнали в словосъчетание). Сладостта кипва още при първата подгрявка, залята с медния глас на Деси. Приключението започва и не съм сигурен, че мога да отлича една песен от друга. Топвам си от заливките ала Kan Wakan и не го мисля, поклащам се като кораб в спокойни води и различавам някъде на хоризонта Midnight Moon. Уж съм на летище, пък плавам по море… Плу/а/вам си наоколо и за малко да потъна, но на сцената декорите се разместват и отгоре й, вместо кока на Деси от Phuture Shock, виждам рижавия перчем на Рут Колева. И тази композиция ми харесва и ме омайва. Имам усещане за мекота (ама не по пещерски) и за безкрайно завъртане в сладки води (ама не е като в центрофуга).

Предпоследните парчета са в устата на Tien Nguyen. Не разбирам какъв му е случаят, а не мисля и че е нужно. Той прожектира на сцената своя си филм и приятно поддържа реенето сред сладостта. Kan Wakan не минава и без песен с LA певицата Rachel Fannan. Пъстрота от гласове, които насищат плаването и въображението.

Molasses на бис. Kan Wakan на repeat и днес – понеделник. Докато не разбера кога и дали е време да намаля сладкото…

Photo by Larufoto, at Webster Hall.

Вижте също и: