Meadows in the Mountains – магия над мъглата в планината.

Meadows in the Mountains

Meadows in the Mountains – магия над мъглата в планината.

Петък е (все още), но наближава полунощ, както и ние – с. Полковник Серафимово. Oтправили сме се към Meadows in the Mountains.

Около 00:30 мин. паркираме на паркинга в селото с беглата надежда, че все някак ще стигнем до мястото на събитието. В случая последното се оказа отдалечено на около 2-3 км от нас, а пътят е черен и стръмен, преодолим само от джипове 4×4 и… каруци, да. Съвсем логично и по момичешки спътничката ми предпочита да остане в селото, а аз избирам калния път нагоре (абсолютен big up за Алекс, която ме докара).

Оставам сам, а странностите тепърва започват (м-м-м, супер – б.а.). Не след дълго успявам да се кача в багажника на един джип и след невероятно и наистина доста hardcore друсане (от джипа, не от друго – б.а.) успявам да стигна на мястото, което прилича на средновековна дървена крепост.

moonВлизам безпроблемно заедно с група яки беге юнаци (явно част от организацията) и какво заварваме – една затворена (приключила за деня) сцена и друга, обляна от светлини, с преобладаващо „тупца-тупца“ звучене. Хаус, габа, и.. абе, не ги следим те’а, падаме си по по-начупения ритъм с фънки/соул елементи. И все пак, не е зле. Въпреки калта и студа. Опъвам си палатката недалеч от сцената, отделям малко време на музиката, но не след дълго си лягам със смесени чувства. И сам. Тц…

Утро. Слънце, природа, гледка… ум да ти зайде! Така започна вторият ден на фестивала Meadows in the Mountains. И макар някои дребни неудобства (като например фактът, че трябваше да преместя палатката си два пъти, за да бъде в позволената зона), мястото, хората и изобщо магията на събитието взе да ме завладява (и не, не бях взел нищо, споко – б.а.). Пихме мастика в каруца на път към селото, заедно с двойка французи и нашенец, облечен като cowboy, поразходихме се, запознахме се с някакви хора, вкл. и нашето момче Sirius (от Sirius & Methodikal), който естествено се оказа голЕм пичага, повозихме се из раздрънканите джипове с група ошашавени ЮКей-ци и прочие…

И ето как започна ден втори на събитието. На сцената – двама странни леко психеделични пичове с шапки, наподобяващи тези на хан Кубрат или може би Чингис хан. С други думи група The General (чийто албум току що завъртях, мерси, страхотен подарък ми направиха – б.а.). Логично зaваля соул/функ/рокендрол. Жива музика – sweet! Но това бе само началото…

Brand New Wayos ни зарадваха с позитивен соул, клонящ към фънк и реге. Музиката взе да става все по-хубава (най-субективно казано – б.а.). Малко по-късно на сцената се изправи един сравнително семпло (и нормално) изглеждащ пич, който се представи стеснително:

– Hi All, I’m Chaz.

В следващия момент въпросният Chaz буквално замести нуждата от каквато и да е банда и музикално оборудване. Един човек, една китара и невероятно one man band show. И то от бял пич, не че нещо, ама… Абсолютен респект!

Малко по-късно се насладихме и на Ash Sean заедно с невероятно irie изглеждащият Andrew Ashong. Отново – реге и соул, с ле-е-екичък хип хоп привкус (това чакахме – б.а.) Прекрасно, магическо, неземно. М-м-много готини… И толкоз!

В следващия момент сцената отстъпи невероятната дива Baby Sol (в колаборация с горната банда, с която тотално ни зарадваха), за да изскочат група момчета, по-скоро – тийнейджъри. С други думи група Strangelove – а real sick ‘n dope hip-hop straight from the UK underground, baby!Най-накрая!!!

Пичовете просто ни сцепиха, за повече инфо – чекнете YouTube канала на лейбъла Don’t Let The Label Label You и конкретно плейлистата на Strangelove. Накратко – умряхме си от кеф и се преродихме два пътис бързината на flow-a, който се изливаше от сцената. Повече подробности нЕма да уточняваме…

За любителите на метеорологичната прогноза и консервативните великобритански навици ще отбележа само, че всеки ден ни пече адско слънце, в комбинация с дъжд и мъгла. И все пак, не знам как, винаги по свечеряване магията около сцената бе пълна. Дъждът спираше, за да се отворят душите ни. За истинската музика. И така…

MeadowsДен трети (неделя). Измъкваме се от палатката, заприличала на парник с огро-о-о-мни усилия. Мием зъби и това онова, слизаме до града, пазаруваме, дъжд, слънце и отново музика. На сцената – нашият вече добър прЕател Sirius (заедно с Methodikal, може би?…- б.а.), който ни залива с диско, хаус, фънк и к’во ли още не, но определено, подбрани и миксирани с вкус и усет. Потанцувахме си доста, к‘во да ви кажем…

В следващия миг най-неочаквано на сцената изскокна добре познатия ни Миро Морски със своя проект Gypsy Delica (заедно с част от пичовете, свирили до сега). Невероятна комбинация между балканска/етно/реге дори и рок музика. Миро е просто м-м-м-много голЕм! Невероятен талант! Беше ми интересно да наблюдавам как британците (и не само) се кефят на balkanbeat, кавъри на Тодор Колев („Черно море, още по-добре! На морето дупка, чак-лака-де…“) и песни със звучно заглавие като „Шест кокошки съм заклала“, примерно. Безценно! One Music, One Love, One Nation!… Или – пред музиката всички сме едно.

Дойде време и за нещо по-различно и лирично. Или другояче казано – L.A. Salami. Пичът, с вид на странно черно хипи, се изправи с китара и хармоника пред нас и… накара всички да онемеят (особено по-разчувстваните, ако ме разбирате – б.а.). Акустични балади, топли вълни, любов, мир и спокойствие. Пфу… отнесе ни, меко казано. Чак не знам, абсолютен талант. Нали?

И все пак, дойде време и за нещо по-раздвижено. Summer Pearl, в комбина със Zinobeats – или, с други думи – soul и funk колкото ти душа иска. В един момент обаче ситуацията екзалтира толкова много, че чак не мога да ви опиша. На сцената се качи Tiana Major, която освен много красива, се оказа и адски талантлива. Конкретно тази мацка ме „сцепи“ и с рап речитативи (Уау!) и с пеене. Прииска ми се да я потърся, за да я питам дали не желае да се омъжи за мен. Честно. Намерих я, но… отказа. Поне ми даде контактите си (Ayeah!). И така. Сърцето ми все още прелива, меко казано.

Говорейки си за истински емоции, моля ви, чуйте някое и друго парче на De’Borah, която започна съвсем скромно с акустична китара в ръка и… в следващия момент определено чувствах как сякаш сияе от сцената (и не, това не беше предизвикано от някакви субстанции – б.а.). Невероятно чувствена, лична, истинска музика. Всички бяхме опиянени, не само аз, не само мацките… Истинска магия. Прегърнах я след лайв-а й, понеже… просто не можех да не го направя. Ако някой има желание да се свърже с нея, да чекне сайта й, препоръчвам я на всички музикални промоутъри и ивент организатори. Така че, приятели, не спете, къде сте?

mountainsПоследва нещо доста странно и очаквано – невероятният лудак San Proper, с който допреди малко си бяхме пили ракията, избухна. Описано накратко – заваля ни странна смесица от диджейски сет, плюс живи инструменти. Или – докато миксираше и музицираше с хардуер на живо, San също така и свиреше на китара, и пееше. Абсолютен изрод, в максимално добрия смисъл на думата, макар и перманентно, поклащащ се във видно уж нетрезво състояние около сцената, преди това. Пичът просто ме изуми, и явно не само мен. Потърсете го, разровете се (и вие, драги ми промоутъри и ивент мениджъри – б.а.), няма да съжалявате…

Вечерта на главната сцена завърши с абсолютно безкомпромисния сет на явния фаворит за вечерта Ruede Hagelstein. Немецът бе добре познат от всички, но не и от мен, естествено. От хорска срама, мога да кажа само, че изпълнението му бе наистина живо, различно и неочаквано, имайки предвид, че си говорим просто за DJ сет. Абсолютен респект, и дано чуем повечко от него. А защо не и в София (промоутъри и организатори, пак на вас говоря – б.а.)?

Неделя вечер, по традиция, завърши с диджейски сетове на малката сцена до ранни зори. Тук детайлността се губи, но емоцията прелива. Накратко – партито приключи с chill сетове към 10– 11 ч. понеделник сутринта. Оттам започна събиране на бумаги и нормалните и толкова скучни дейности по прибиране обратно към София.

В резюме бих добавил, че събитието Meadows in the Mountains бе невероятно и наистина представяше една особено колоритна част от UK-ския и не само ъндърграунд. Стиловите граници бяха тотално размити в името на Музиката. Тук е мястото да изкажем и благодарности на други групи като Jazzanova, нашето момче Bosha, психеделичните британци intO the mOOn, прекрасната Maayan Nidam, втората предимно хипхоп група на фестивала- Kingz Of Vocals, Rat on the Roof и много, много други, които поради безкрайния line up просто не можахме да опишем. Но нищо, така пък ще имате шанс да ги чуете и сами догодина, нали?

meadows 2014

P.S.
Изключителни благодарности и на организаторите, поради това, че все пак успяха да ме снабдят с медиен бадж и ми позволиха да си зареждам телефона в офиса, и най-вече – на Цвети. Вие направихте магията ни пълна. Ще се видим догодина, приятели.

Вижте също и: