Matt Tong (Algiers): We rub a number of people up the wrong way

Matt Tong (Algiers): We rub a number of people up the wrong way

Помисли си за Алжирската революция и Франц Фанон Дефинирай понятието „цивилизация“… Намери място в себе си за музика, която задава хиляди въпроси… и чак тогава прочети интервюто на DJambore.com с Matt Tong, който е бил барабанист в Bloc Party, а сега забива в Algiers.

Read the interview in ENG.

Здрасти от DJambore.com. Представи себе си и групата. Предполагам, че името ви е свързано с инцидента в Algiers Motel през 1967

Matt Tong: Здрасти от Matt. Аз съм най-новият член на бандата, затова предварително се извинявам, ако отговарям малко разпокъсано. Между другото, аз съм на барабаните. Другите са: Franklin James Fisher вокали, китари, клавишни (изобщо, свири на всичко, което му попадне в ръцете), Ryan Mahan – бас, клавишни, вокали, семпли и програмиране и Lee Tesche – китари, лупове, перкусии и… изначален хаос. 🙂

Накратко, името на бандата е свързано с Алжирската революция и действията на Франц Фанон. Това е отправната точка, която пояснява множеството идеи, които изразяваме с музиката си. Най-основната от тях е свързана с пагубното въздействие на колониализма и последиците от него. Питаме кой може да дефинира понятието за „цивилизация“, да го налага и защо! Искаме да акцентираме върху темата за задушаващия патернализъм на Запада и неговото лицемерие…

Постигате го! Затова и нямам търпение да ви слушам на живо в София на 3-ти февруари! Вече сте имали много концерти в Европа. Каква е разликата между турнетата ви тук и тези в САЩ?

Вълнуваме се за първия ни концерт в България! Изглежда, че имаме повече фенове в Европа, отколкото в Щатите. САЩ е нация, която преживява дълбока екзистенциална криза и там е трудно да бъде харесана банда, която задава множество въпроси, за които чак сега повечето американци се замислят. Не искам да звуча арогантно, но имам усещането, че разтърсваме много хора по грешния начин, нещо повече – отхвърляме лесните категоризации, не защото се смятаме за луди гении, а защото сме против двуполюсни разбирания, които са толкова широко разпространени и налагани посредством американските масмедии.

Двуполюсните модели ни успокояват, нормално е да са масово разпространени… Очевидно сте били в България и преди – видеото на “Irony. Utility. Pretext” е заснето около и в паметника на Бузлуджа… Как успяхте да влезете?

Всъщност, аз не бях част от бандата, когато са снимали видеото, но ще се опитам да отговоря според спомените ми от разказите на останалите. Най-вече, Бузлуджа е невероятен паметник, който се противопоставя на всеки опит да бъде обяснен… Дори в настоящия си разрушен вид, изглежда някак още по-внушителен, но и навява усещане за дистопия.

Освен това, паметникът олицетворява тъгата по бунта срещу статуквото, провала на комунизма в опитите да убегне на корупционните сили отвън и отвътре и невъзможността да изпълни идеалистичните си цели. Със сигурност, преживяванията по време на заснемането на видеото там са били запомнящи се и предполагам, че бандата просто е прескочила оградата… Както сигурно всеки прави, за да влезе вътре.

Последния път, когато влязох в търбуха на паметника, минах от вход под земята… Което ме подсеща за втория ви – The Underside of Power. Къде е тази дълбока страна и как да стигна до нея?

The underside of power е място, до което можеш да стигнеш само посредством задълбочена медитация. 🙂 Всъщност тази страна отговаря на усещането, което те обзема ако запазиш вярата си, или поне отхвърлиш нихилизма. Тогава можеш да откриеш в теб малки, дори незначителни пространства, които побеждават тиранията, създадена от властта…

Отхвърлянето на властта ли е основната тема на албума? Какво е вечно – смъртта или цикличността?

Интересен въпрос. Мисля, че темата се появява често в албума, но The Underside of Power не е концептуален, зад него не стои една всеобхватна история. Относно смъртта и цикличността, те са взаимносвързани. За мен смъртта е цикълът.

Да, смъртта е част от кръговрата. Текстовете на песните ви основават ли се на личностни преживявания?

Franklin пише текстове, които разказват реални случки от живота му; които са му повлияли, но той има дарбата да превръща лични преживявания в универсални.

Кои са най-великите постижения в музиката през 20 и 21 век?

20 в. – “Joelene” – Dolly Parton

21 в. – “Slowass Joelene” – GoodLittleBuddy

🙂 Благодаря!

photo credit: Joe Dilworth

Преосмисли датата 03.02.2018… Тогава Algiers са в club Terminal 1 

Вижте също и:

This post is also available in: en