Денят, в който музиката умря (в Студентски град). Интервю с Мартин Михайлов – управител на клуб Строежа.

Stroeja

Денят, в който музиката умря (в Студентски град). Интервю с Мартин Михайлов – управител на клуб Строежа.

В Студентски град е облачно. Слънце няма.
Денят, в който музиката там умря.

“Shake me down, not a lot of people left around
Who knows now, Softly laying on the ground
Not a lot of people left around.”
Cage the Elephant – Shake me down

Интервю на Гергана Райжекова  с Мартин Михайлов – управител на клуб Строежа.

Гергана: Защо затвори Строежа?

Martin Mihaylov СтроежаМарто: Затвори Строежа в Студентски град. Ние друг не познаваме, но нека обясня, че Строежа отдавна е надскочил физическото си и локално съществуване. Той можеше да остане в рамките на Студентски град, но Строежа успя да си сътрудничи с множество клубове, да стане една добре позната марка в цяла България и извън страната дори, да реализира дейности в областта на медиите, промоутърството… С тези уточнения трябва да коментираме темата дали и как Строежа реално е затворил. Със сигурност това няма да се случи.

Добре, а защо изчезва от Студентски град тогава?

Средата в Студентски град е до голяма степен изчерпана и сме постигнали всичко, което сме могли да постигнем на тази локация. Самият Студентски град е с тенденция да се превърне в много по-тих и регулиран квартал, отколкото някога е бил и отколкото всички си представят. Начинът на живот там е много по-далеч от начина на живот, който се представя в медиите. Мястото на едно толкова популярно заведение вече не е там и не е нужно на всяка цена да остане на същото място. Отдавна локацията за нас не е от значение и не трябва да й робуваме. По-важно е, че Строежа не може да развие потенциала си, ако остане в Студентски град, нито да се развива по начина, по който се е развивал в миналото. В Строежа човек трябва да се чувства свободен да пее, да изкрещи дори. Когато това се оказва пречка за някой, означава, че или ние трябва да се съобразим до там, че да загубим своята идентичност или трябва да намерим място, където да се спасим. За съжаление алтернативната култура, ъндърграундът в България е все по-изтласкван.

Кой и кога взе решението за затварянето?

Решението е дълго обсъждано и поставено на масата, дълго преди да станат проблемите в Студентски град, но когато ситуацията там ескалира, разговорите дали Студентски град е най-подходящото място за клуб като Строежа зачестиха. Коментирали сме още преди 10 години появата на втори подобен клуб под наша егида в центъра на София, както и в други градове на България – Сливен, Велико Търново, Варна. Факт е, че нощният живот на София е концентриран в центъра на града и голяма част от нашите хора не успяват да стигнат до Студентски град по една или друга причина. В момента не става въпрос за второ подобно заведение, а за неговото преместване, което тогава възприемахме като табу, но сега годината е 2014-та…

Какво ще загубят новодошлите студенти?

СтроежаСтроежа не може насила да възпитава. Ние работим с млада аудитория, която тепърва развива вкус и идва от градове, където в рок клубовете се пуска всичко с изключение на поп фолк. В тази връзка рокът по тези места е изключително повърхностен. Оттук нататък нашата роля е да им предлагаме музика, която е популярна, но те не са успели да й се нарадват и постепенно да задълбочим. Нашата роля бе да разширяваме аудиторията, да посочваме пътя, така да се каже. Ако тази аудитория оттук нататък има желание да задълбочи познанията си, ние с радост ще участваме в създаването и развитието на някакви субкултури. В момента в Студентски град трябва тепърва да се възроди нуждата от място като Строежа, да се създаде мини-общност, която да обменя идеи, да се радва на алтернативната музика и да се забавлява. Тогава Строежа може да отвори отново заради самото търсене.

Какво беше положението в Студентски град предишните години?

Преди години всички в този блок бяха почитатели на Строежа и всички отваряха прозорците си, за да слушат музиката от Строежа, дори влизаха по домашному през деня. Алтернативната култура беше изключително разпространена в Студентски град. Хората искаха да развиват своята индивидуалност и то в алтернативна посока. Преди Строежа беше събирателно място, около него още две заведения затваряха улицата и живущите по тази улица бяха едно цяло. Улицата беше една зона за алтернативно мислещи хора и ежедневно събираше по хиляди души. Имало е вечери, когато през Строежа са се изнизвали по 2 000 – 3 000 души. Докато сега имаме някакво уеднаквяване, подражаване на едни и същи модели и се оказа, че Строежа се явява като едно чуждо тяло и заради това той трябва да си намери място там, където средата предлага и предразполага. Просто в един момент Строежа се оказа чуждо тяло.

Да се надяваме ли на възраждане?

Нека не говорим празни приказки. Още не е ясно и не искаме да произвеждаме излишни слухове. Обсъждаме и премисляме по какъв начин и къде Строежа да се появи. Когато е абсолютно сигурно, тогава ще бъде оповестено и разказано какво да очакват хората. Работим в условия на криза, която за съжаление за България е задълбочаваща се. Строежа става скоро на 18 и в една 18 годишнина настъпва време за промяна, да напуснеш една среда, за да се влееш в друга.

Последен въпрос: Взе ли си тухла?

Не, аз няма да си взема нищо. Взех си всички изживявания в Строежа. Знам какво съм изживял там, какви хора съм срещнал и продължавам да срещам, какво ми е дал на мене Строежа и какво е дал на адски много хора.

Пътувам в 94 в посока Студентски – центъра. Дошло е време да пораснем заедно със Строежа. Той обеща, че следващият път it will be perfect. Засега на всички почитатели на култовото заведение не ни остава нищо друго освен да чакаме и да се надяваме.

“I’ll keep my eyes fixed on the sun.
Even on a cloudy day.”

Вижте също и: