Свободата в Ада

Свободата в Ада

Соната за маримба, ножовка и пишеща машина

 

Автор: Делян
Фотограф: Чавдар Калдиев
Източник: koncerti.bg

– Денят се разтваря, като амфетамини в чаша вода, която някой е забравил на масата – Гласът на Иванка ни пренася в странната атмосфера на един абстрактен свят. С чаткането на старата пишещата машина, преобразена в модерен аудио контролер се ускорява и странното виене, което те вкарва навътре в теб самия, за да откриеш ефекта на думите върху ДНК-то на емоциите си.
– Времето, в което я забравяш – безизразно произнася Албена. А пишещата машина продължава да повтаря „забравяш , забравяш, забравяш…“ – e времето, в коeто някой друг си я спомня.
Забравяш, забравяш, забравяш, спомня, забравяш, спомня…. – все по-бързо повтаря пишещата машина, смесвайки в едно спомена и забравата, следвайки ограничителите за листа, които Албена движи. Думите звучат ту бавно и басово, ту бързо като детско гласче, предавайки ни посланието на поета по един различен начин, вмъквайки го коварно на едно различно ниво на съзнанието.

ДНК на думите“ е аудио пърформанс на Runabout project. За този пърформанс художничката Албена Баева работи с писателката Иванка Могилска. Живеем във време, в което имаме все повече възможности да говорим и все по-малко шансове да разговаряме. При „ДНК на думите” ключови думи от стихотворения биват записвани и модулирани в реално време, за да бъдат превърнати в соничен акомпанимент и да образуват своя нова история.

– Хеви метъл с маримба? – учудва се Блако – Това не е правено. Точно затова мисля че идеята е добра.
За всяко участие спретнатия дон Алфонсо бута своята маримба, която обича повече от жена, по разкаляните тротоари на беден гватемалски град. Но участията намаляват няма работа, няма пари. Същото е положението и с блек метълиста Блако – откак не е вече сатанист феновете му го изоставиха. Принудени от съдбата те обединяват усилия. Косматият рокаджия и спретнатият дон Алфонсо са толкова противоположни, колкото и маримбата и метъла. Но в музиката няма ограничения, колкото е по-различно, толкова по-интересно.

Филмът от далечната Гватемала „Маримби от Ада“ на режисьора Хулио Ернандес е, колкото тежък, толкова и реален, колкото далечен, толкова и близък. Няма хепи енд, всъщност почти нищо хубаво не се случва, но определено е странен, различен и ни кара да се замислим, което идеално го съчетава с другите две събития в тази различна вечер.

– Какво мислиш за групата?
– Не знам, не мога кажа дали е твърде ужасно или е твърде хубаво.

Музикантите на сцената на кино Влайкова сякаш не виждат има ли публика, няма ли… Или по-скоро не ги интересува. Те не търсят одобрение и не ги е страх от отхвърляне. Те просто свирят, това което си искат, освободени от чуджото мнение. Групата „Трендафил и Чугра“ е идеен наследник на „Wozzeck и Чугра“, в която участва и Димитър Воев. Не, че песните им си приличат. Не, че изобщо имат две еднакви песни. Но наследяват една концепция за некомерсиалност, различност, продължават традицията на експеримент, импровизация и смесване на несмесващи се неща. Метъл и класическа цигулка, каруцарски псувни и тъмен бас.

Лека полека от залата излизат хората, които не могат да понесат психаделичните експерименти върху тях. Тези, които остават, обаче, неусетно влизат в различния свят, рисуван от инструментите. Някои слушат усмихнати на седалките, други са налягали по пода, трети сноват невъзпитано насам – натам. Но всички са обхванати от сладкото чувство за освободеност присъстващо във всички композиции. Именно за това не съм изненадан, че след последната песен залата избухва в аплодисменти и връщат музикантите на бис.

Един достоен завършек на една различна вечер в кино Влайкова. Можем да поздравим София Филм Фест и Аларма Пънк Джаз за първото им съвместно събитие и да им пожелаем да продължат да работят заедно.

 

[youtube id=“fjdF5EjXPlI“ width=“620″ height=“360″]