Малка градска музикална депресия – Как Сиатъл завинаги емигрира в България

Малка градска музикална депресия – Как Сиатъл завинаги емигрира в България

Може ли да се забрави Гери, която преди години те радваше със смислени писания в DJambore.com? Ми, не! Хубавата новина за всички фенове е, че тя не е спирала да твори и разсъждава алтернативно и активно върху музикални течения и особените стечения, които заливат сцената тук. Скоро Гери Райжекова ще издаде и първата си научна книга „Невидимият рок. Алтернативната рок сцена в България“, в която са включени 7 пълни интервюта с някои от най-значимите фигури на българската рок алтернативна сцена и която скоро ще има своето представяне на книжния пазар.

Докато чакаме да пуснат книгата, публикуваме част от статията й „Малка градска музикална депресия – Как Сиатъл завинаги емигрира в България“, която излезе в изданието “Градът – Памет и Медии” на Шуменски Университет “Епископ Константин Преславски”.

Малка градска музикална депресия – Как Сиатъл завинаги емигрира в България

…у нас има единствено две автентични култури, които се развиват от само себе си – меланхолията и попфолка.

Александър Симов

„НА 8. IV. 1994 СЕ САМОУБИ КЪРТ“

Годината е 1994-та, когато Гергана Райжекова се разхожда в родния си град Хасково, още невръстно дете. Очите ѝ спират на графит в центъра на града, близо до главната улица. С големи букви е изписана тъжната констатация: „НА 8. IV. 1994 СЕ САМОУБИ КЪРТ“. Малкото дете не познава Кърт и предполага, че може би е някой родом от Хасково, който е решил да сложи край на живота си и някой негов приятел от Хасково искрено страда. Графитът стои там близо 13 години, след което през 2007 г. управата на града пребоядисват стената.

Годината е 2018, но музикалната сцена в България жадува да е все още 1994-та. Меланхолията, Сиатълският дух и привидната апатия на музикантите на сцената към публиката повече от 25 години владеят рок сцената в страната. Внушената от MTV идентичност е причина няколко вълни алтернативни музиканти да се стремят да подражават на един отминал стил, строейки алтернативни острови от меланхолия. Музикантите рядко се обличат специално за концерти, не се стремят да правят шоу, почти не комуникират с публиката, която е дошла да ги види, дословно повтарят мелодии и вносни мрачни послания, имитират починали гласове. Настоящата статия ще се занимае с развитието на Сиатъл вълната в България, нейните поддръжници и български Сиатъл групи, както и ще обясни някои от първопричините за настоящата музикална кататония на алтернативната сцена. Статията се базира върху обстойно авторово изследване и дисертация на тема алтернативната музикална сцена в България за придобиване на докторска степен в СУ „Св. Климент Охридски“, Факултет по журналистика и масова комуникация, катедра „Радио и телевизия“, специалност Медийна музика, защитена успешно през 2017 г.

„Come As You Are“ – откъде започва гръндж вълната?

Коренът на алтернативната музика като стилово направление в рокмузиката е в САЩ, щата Сиатъл. Алтърнатив като жанр е подразделение на рок музиката, който още е наричан гръндж (grunge) или шугейзинг (shoegazing – „гледам си в обувките“) заради крайно непретенциозното облекло на музикантите, както и нихилистичното и самовглъбено поведение на групите на сцената, откъдето идва и терминът шугейзинг. Що се отнася до текстовете на песните, се залага на теми като депресия, самоубийство, смърт, като за първи път подобни теми преобладават до такава степен в музикален стил. Примери за гръндж групи са „Mudhoney“, „Temple of The Dog“, „Alice In Chains“, „Pearl Jam“, „Nirvana“. Заедно с тях действащ лейбъл по това време е „Sup Pop Records“, който обединява под шапката си много от тези банди. Този локален феномен – гръндж музиката – остава скрит от световната сцена до момента, в който „Nirvana“ и други добри банди подписват договори с по-големи лейбъли. Фактът, че гръндж музиката също се нарича алтърнатив или алтернативна, идва от обстоятелството, че почитателите по това време търсят нещо различно от рок бандите с големи коси (big hair bands – „Jon Bon Jovie“, „Poison“ и други) или поп звездите като Майкъл Джексън и Мадона. Всъщност гладът за нещо различно и алтернативно е толкова голям, че след подписване на договора си с мейджър лейбъла, „Nirvana“ продават 4 милиона копия от новия си албум (в сравнение с 30 000 копие за албума „Bleach“) и изместват Майкъл Джаксън от класацията Билборд. Впоследствие самата група, тръгнала от малките сцени на Сиатъл, не се чувства добре с новопридобитата слава, което довежда и до самоубийството на нейния вокалист Кърт Кобейн през 1994 г. По думите на Тойнби „новата музика е в борба с всичко и с всички“ (Toynbee 2003), като при алтернативната музика е налице и войната с вътрешните демони и лични противоречия. В крайна сметка алтернативната музика е новата музика, която всички отхвърлят, а след това обожават. Нейната мисия е да бъде жадуваната алтернатива.

Кърт Кобейн на видеостена в клуб “Тънка Червена Линия”, гр. София. Снимка: Райжекова

Постепенно терминът „алтернативен“ започва да обхваща колежански рок, рап, траш, метъл и индъстриъл и има колкото варианти, толкова и поддръжници, привличайки все по-широка аудитория. Днес „алтернативен“ не означава вече почти нищо. „Алтернативна музика е чисто и просто музиката, която децата слушат днес“ по думите на изследователя на популярната музика Рой Шукър (Shuker 2006: 7). Според него такава широта прави „алтернативен“ абсурдно и неясно понятие, което обаче като лейбъл има важна маркетингова роля за музикалната индустрия, защото индикира съответно „отношение“, което е придружено от специално внимание към вътрешната борба с демони, за разлика от други жанрове музика, където фокусът е върху обществено-политическата среда например (пак там). Друг проблем произтича от факта, че тази музика преминава в мейнстрийм, което е в противовес на ценностите, върху които алтернативният жанр полага основите си. Казано накратко, „от една страна, алтернативните групи се борят срещу комерсиализацията и мейнстрийм културата, а от друга – директно се включват в мейнстрийма“ по думите на изследователя на алтернативната сцена в Югославия и страните от пост-Югославия Жабева-Папазова (Zhabeva-Papazova 2010: 311). Във втория случай по-горе до голяма степен остава конотацията на музикална различност, която терминът „алтернативна музика“ носи. При всички случаи алтернативната музика може да се счита за продукт на постмодернизма и оттук следва една от главните ѝ характеристики да е в постоянен процес на инкорпориране на съществуващи артистични елементи в нови и нови конфигурации (Fairchild 1995). В зависимост от контекста на появяване на дадена миксация се случват преливания от хардкор през метъл до пост-пънк и инди рок. „Инди рок“ или само „инди“ е съкращение от английската дума independent („независим/и“) и е термин, който независимите издателски къщи в Англия налагат впоследствие върху следващите алтернативни вълни, които получават световна популярност. Покрай нашумелите нови стилове много български групи се ориентират към догонване на новите моди и тенденции чрез стиловата самоидентификация. Така обаче парадоксът при алтернативните български групи още повече се задълбочава заради желанието им да са популярни, фиксирайки се и имитирайки този популярен стил. Както констатира респондент Л., музикален журналист: „Неловко им е на инди групите в България. Искат да са мейнстрийм, а са ъндърграунд“ (Интервю с Л., музикален журналист, София, 22.01.2015 г.). Тук може да намерим пресечната точка между българските алтернативни групи, които са ъндърграунд и Сиатъл сцената от 90-те години преди да се сдобие със световна популярност. Всъщност между двете сцени се търси прилика във факта, че са талантливи до степен многомилионни продажби и предани фенове, както американската Сиатъл сцена вече е доказала, че заслужава, но в случая с българския еквивалент отсъстват именно българските мейджър лейбъли, които да изиграят своята роля в този вече гледан филм. Това е и причината в следващите страници да чертаем паралели с дъждовния Сиатъл и меланхоличния град София и да търсим обяснение за локалното непризнаване на световно музикално явление в неговия български преводен вариант…

Прочети пълния текст на статията тук.

Вижте също и: