Magitus Petrovich следва ритъма на тялото и челото си

Magi

Magitus Petrovich следва ритъма на тялото и челото си

Magitus Petrovich е маг на челото и й е изписано на челото, че не понася еднообразието и е готова да се гмурка в различни темпа, земи и пространства. Нямаше как да не я уловим с кукичката на DJambore.com въдицата. Признаваме си – не беше лесно, ама клъвна. И ние сме едни ловци виртуози на музикални духове. 🙂

anna: Magitus Petrovich постоянно вилнееш с челото из цялото земно кълбо и доказваш, че музиката е за всеки. Къде се намираш сега и коя ще е следващата твоя дестинация?

Magitus Petrovich: Първо, много се радвам, че давам интервю, тъй като не го бях правила от дълго време. Последната дестинация, която посетих бе великолепната и така разнообразна за моето въображение Малта. Отидох там като подарък след един мой концерт в Англия, който беше на 25-ти aприл и пожъна голям успех. Изнесох цял концерт от две части и публиката беше наистина развълнувана след изпълнението ми. Там свирех класическа музика – произведения от К. Дебюси, Валентини, Г. Касадо, всеизвестния Бах и неговите сюити за соло виолончело. Та, след този концерт успях да си направя малък подарък, а именно – пътуване до Малта. Забавно е, че и там си взех челото и свирих по разни места и с непознати хора, но нали за това е музиката – да среща и свързва хората по между си/им. 🙂

МалтаЯсно е, че не те свърта. Кое е най-екзотичното място, на което си свирила?

Ха, това е доста труден въпрос, тъй като нещото, което обичам най-много след челото са екзотични топли места, плажове и скали, заобиколени от вода… Може би едно от най-вълшебните такива места видях, когато свирих на една лодка, носеща се по река Нил, докато бях в Египет през февруари 2015 г. Бяхме само четирима души на борда – баща ми, една невероятна приятелка от Плевен (Дориана) и съответно момчето на лодката. Свирех Бах, също така направих и импровизация. Беше незабравим момент из полъха на дюните, беше залез слънце… Наистина спиращо дъха.

Знаем, че си от Сърбия, но като международен гражданин пребиваваш често и в България. Чухме и култовите ти включвания по време на концертите на Lady Jelena в София. Продължавате ли да работите заедно? Ще участваш ли като гост музикант на някои други концерти в България?

Lady Jelena е една от моите любимки и наистина имах чудесната възможност да свиря с нея цели два пъти в София, както и удоволствието да я посетя в Брюксел – мястото, където тя живее в момента с невероятното си семейство. Надявам се, че и в бъдеще ще излъчваме музикални вибрации от една сцена. Но и следващите ми „включвания“ са интересни – ще взема участие с групата си в тридневния фестивал в Русе „ТЕ&AF”(13-15-ти май 2015 г.) , фестивал за арт и култура. След това, ще свиря в „Нощта на музеите”. Нещо невероятно зрелищно, комбинирано с музика и съвременни танци. Събитието, ще се състои в полунощ на 16-ти май в Централни бани, София. Пиесата, която ще изпълним е написана от композитора Милен Апостолов и е за цигулка, контрабас и виолончело. Очаквам с нетърпение, наистина.

МагиИ ние, и ние. 🙂 Преди около половин година се докопахме и до твоята приятелка и съратница – челистката Йоанна Проданова… Сещаш ли се за някоя забавна случка с нея в и извън музиката?:)

О-о-о, Йоанна е един любим и трудно забравим за мен човек. Може би от нея научих най-много за музиката, към какво да се насоча и как. Тя ми беше като идол, но не го знае (хе-хе). Уникален човек и любима приятелка. А най-интересното и може би забавното е една случка, от когато бяхме в Париж за пръв път и обядвахме зад известната катедрала Нотердам. Беше слънчев ден, бяхме седнали навън и си поръчахме омлет с Розе. Докато си разказвахме истории на фона на музиката на една банда, свиреща на улицата си казахме, че каквото и да се случи след 10 години ще се видим на същото място, в същия час. Беше 16 февруари, 16:00 ч., годината няма да я посочвам, но си обещахме, че ако една от нас има концерт, който не може да отложи, може просто да променим мястото на срещата. Нямам търпение за тази среща, каквото и да се случи до тогава. : ) Вълнуващо е!

Преди седмица се засякохме и на Витошка, където заедно с Бъни  озвучавахте прекрасно градската атмосфера. Какво мислиш за бъскърите и има ли разлика в отношението на хората към тях в България и чужбина?

О-o-o, благодаря за този въпрос. Ами мисля, че в западна Европа и в чужбина е приятно да си уличен музикант, даже се възприема като професия. И хората, минавайки, даже да не се заслушват много, много, оставят по някоя и друга паричка, докато тук, според мен, изкуството в свиренето на улицата е по-високо ценено. Спират се, слушат, хвалят ни, питат къде могат да ни слушат. Най-сладкото е като всички малчугани застанат пред калъфа на челото и пускат по някоя паричка, танцувайки. Затова обичам да свиря с бандата си (още уточняваме името на триото, свиря с Бъни и Виктор Самсонов), както на събития, така и на улицата, когато времето е хубаво, защото тогава публиката е неочаквана. Мисля, че тук в България има наистина добри улични музиканти и групи. Та нали аз започнах от улицата, когато бях на 15. Тогава ми беше първият performance. 🙂 Това е една от първите сцени на един артист. Защото е навсякъде.

Ако не беше челистка щеше ли да си пак на сцената, с какво щеше да се занимаваш и защо?

Хм, интересно. Но не ми е трудно за да отговоря. Обожавам спорта и танците. Нямаше да се замисля. Може би щях да се занимавам професионално с някакъв спорт (незнам с какво точно, но нещо, в което бих била добра). Сръбският ми баща до ден днешен се занимава със спорт и съм наследила от него хъс и желание да практикувам – макар и непрофесионално. А от танците може би щях да избера съвременни танци или хип-хоп, тъй като така или иначе съм посещавала хип-хоп класове, а и сега, когато имам време – продължавам. Това е да слушаш ритъма на тялото си. Танцът е невероятен контрол и за мен той също е изкуство. Може би бих била и спортен модел на марки като Найк и Адидас, но това не би ми дало достатъчно от живота. 🙂

Кои са групите, които слушаш напоследък и на кое съвременно парче би направила „чело кавър“?

Еха-а-а, това ме затрудни. Всеки ден слушам различна музика. Просто, за да се освободя от класиката, слушам от Електро Суинг (Caro Emerald) до R’n’B, Soul, Hip hop, Pop (Jassie J, Taylor Swift), че даже и Bachhata (Romeo Santos и J. Balvin). Но любимо парче в момента, бих казала, че е това на Maroon 5 – “Sugar”. Мечта ми е дa ги видя на живо, и най вече певеца им. 🙂
За финал да не забравя да поздравя и феновете ми – благодаря ви, че ви има и не забравяйте, че може да ме намерите на страницата ми във Facebook – Magi Petrovich.

Lady Jelena & Magitus Petrovich – Watermelon love
[media link=https://www.youtube.com/watch?v=NTy5vBgJap8]

Вижте също и: