Low Roar от Исландия: инди електричество

low roar

Low Roar от Исландия: инди електричество

Те са от Исландия и просто обичат да свирят

автор: Елена Пенева

След разпадането на брит рок бандата от Калифорния Audrye Sessions, в която е китарист, певец и основен композитор, Ryan Karazija решава, че е време да смени пейзажа. Мести се в Исландия, намира си работа в кафене, няколко квартири и нови приятели, а по-късно се жени и развежда.

Междувременно постепенно сформира новата си банда Low Roar, силно повлиян и пленен от основната разлика между музикалната сцена в Щатите и тази в Рейкявик – „В Исландия хората правят музика, защото им харесва, а не с болната амбиция и надежда някой ден да печелят много пари. Мисля, че успехът им се дължи именно на това“ – казва той, докато напускаме приема на министъра на културата на Исландия на най-големия шоукейс фестивал в Европа Eurosonic Noorderslag, по време на който тази година Hozier спечели EBBA награда, а Исландия беше фокус в програмата.

В първата вечер на фестивала Low Roar са най-впечатляващият концерт за мен. Стилът им е неопределима смесица от dreampop, електроника и инди рок, с технологичното сценично съвършенство на Efterklang, осемдесетарският привкус в семплите и вокалите на Hurts и GusGus и емоционалната смесица между акустичен и дигитален звук в по-електронните проекти на Том Йорк и Radiohead. Ако това ти е интересно, запознай се с бандата…

В първата вечер на фестивала Low Roar са най-впечатляващият концерт за мен. Стилът им е неопределима смесица от dreampop, електроника и инди рок, с технологичното сценично съвършенство на Efteclang, осемдесетарският привкус в семплите и вокалите на Hurts и GusGus и емоционалната смесица между акустичен и дигитален звук в по-електронните проекти на Том Йорк и Radiohead. Ако това ти е интересно, запознай се с бандата…

Как сте, момчета?

Ryan: Супер, предстои ни втори шоукейс на фестивала след няколко часа, доволни сме от първия, и като цяло настроението е добре.

Leifur: След това продължаваме с турнето в Холандия, Франция и Швеция.

lowroar2Имам приятел, който твърди, че ако отидеш в Исландия само за 2 седмици, е твърде вероятно да се ожениш – при теб така ли се случи?

Ryan: Ха-ха, на мен ми отне 2 години. Но не е трудно, за това е прав…

Разкажете ми малко за началото – колко време след като се премести в Исландия започнахте да свирите заедно?

Ryan: В първата година бях зает с това да оцелея на ново място, без да говоря местния език. След това се запознах с Logi, който е братовчед на бившата ми съпруга. Постоянно си говорехме за музика, знаех, че е барабанист и когато наистина реших, че е време отново да правя музика, просто му се обадих и се събрахме и започнахме да свирим заедно. Leifur е приятел на мой познат. Поканихме го, защото усетихме, че ни трябва човек, който да допълни и акустика, и електроника към това, което правим…

Имаше ли момент на репетициите, в който усетихте, че нещата се получават?

Logi: Още на първата ни репетиция засвирихме и си казахме: това е нещо.

Шоуто ви изглежда много сложно технологично. Така ли е?

Ryan: Кабелите на сцената са декор, не се заблуждавай, ха-ха. Шегувам се, всъщност повечето неща, които пишем, се раждат в добре окабелено студио, ако ме разбираш. Например аз изпявам нещо и след това другите го прекарват през синтезатор, обръщат го наопаки като звук, посока или темпо.

Logi: Правим някакъв бийт, или сегмент и не спираме дори когато сме доволни, наистина обичаме да експериментираме.

Leifur:… и успяваме да накараме органичните истински звуци да работят заедно в дигитална звукова среда. Честно казано, никога не сме мислили по този въпрос…

Кой е най-странният коментар от фен, който сте чували:

Leifur: В Полша дойде един човек след концерта и ни каза: „Каква е тая момичешка музика“?, след което припадна на масата ни. Беше истински мачо.

Logi: Имахме един концерт в малка зала, и накрая Ryan реши да си пусне гласа и да изпълни една част от песен без микрофон. Очевидно не всички са чували, както ни се искаше и накрая дойде едно момиче и каза: „следващия път ползвайте електричество!“

low-roarЧесто ви сравняват с ранните Radiohead, снощи си мислех колко осемдесетарски и атмосферично звучат някои от композициите… Вие как се самоопределяте?

Ryan: Казват ни, че сме инди рок група – за мен това е странно. Беше определение за това как се издаваш, сега е жанр, не разбирам дори какво точно би трябвало да означава. Или пък алтернативна? Алтернативна на какво? Не се сравняваме с нито една друга група. Малко са безполезни тези опити…

Колко важно е признанието за вас?

Ryan: Това, което ни прави щастливи, е да пътуваме из Европа и да свирим на нови и непознати места. Обичаме Полша и винаги с удоволствие се връщаме там. В реалния си живот рядко се виждаме извън репетициите. Нямаме си нормална работа и не свирим с други проекти. И в този смисъл би било супер да отидем на турне и да се върнем с повече пари, отколкото сме тръгнали. Уви, не винаги се получава…

С навлизането на интернет много хора предрекоха, че нещата в музикалната индустрия напълно ще се променят, но истината е, че в момента дигиталните дистрибутори, PR-ът, рекламата, маркетингът, записите и промоцията взимат също толкова голям дял от печалбата, колкото и преди и за артистите си остават по-малко от 40%. Как гледате на това?

Ryan: Честно казано сред големите ни гордости и успехи е, че първият ни албум е почти на нулата. Тоест – успяхме да си върнем инвестицията за записи, смесване, мастериране, продуциране, принт, разпространение и т.н. Това е впечатляващо, защото се случва на едва 1 от 20 дебютни албума издадени от мейджър лейбъли. А нашите представители в Европа и Америка не са такива.

В България за пореден път се вихри дебатът за квотите задължителна българска музика по телевизията и радиото. Как гледате на факта, че в момента по радиостанциите и телевизиите в повечето европейски държави не биха пускали вашата музика?

Ryan: Честно казано не ми пука. Важното е, че хората идват на концертите. Да, трябват повече усилия да откриеш група като Low Roar, но в крайна сметка след като радиото и телевизията не са нашите канали, сме длъжни да открием други. Ние например отказваме да правим радио интервюта вече. Просто няма смисъл – никога не са ни донесли каквито и да било позитиви. И отгоре на всичко трябва да станем в 6 сутринта, защото винаги са сутрешни шоута…

Социалните медии промениха до голяма степен именно това общуване с медиите. Наскоро DubFX ни сподели, че е разочарован от Facebook, защото го е лишил от възможността наистина да достигне и да е във връзка с феновете си. Къде сте вие в тази ситуация?

Ryan: Мисля, че се справям доста добре със социалните медии. Започнах да се занимавам с това в момента, в който този проект започна, защото тогава не можехме да си позволим помощ – бяхме си всичко сами. Използвах го като инструмент, защото просто нямахме пари за друга промоция, реклама или PR. Мисля, че в момента е абсурдно артистите да не са 100% посветени на това да се научат как да менажират тези канали. Никой не прави пари от продажби вече, а за да имаш участия и турнета трябва да изграждаш реална аудитория, която да идва на тях.

Тази година фокусът на Eurosonic беше Исландия, а догодина ще е Централна и Източна Европа. Исландия постигна неща, към които България в момента се стреми – да бъде привлекателна аутсоурскинг дестинация, да бъде гореща start-up точка, да събуди независимата си филмова сцена… Как бихте посъветвали музикантите от България да се възползват от предстоящото издание на фестивала?

Logi: Ние вярваме, че трябва да правиш музиката, която харесваш, а не тази, която според теб ще е успешна. В момента, в който направиш компромис в името на някакъв въображаем успех, ще се почувстваш зле дори и ако той се случи. А музиката в момента е бизнес, в който най-важното е да се чувстваш себе си и добре, защото да си финансово осигурен или спокоен е химера незъзможна за 99% от музикантите в Европа. Освен това съм абсолютно убеден, че хората безпогрешно разпознават дали си честен и себе си.

Коя е следващата стъпка?

Ryan: Нов албум. Още концерти на нови места. И да се върнем на местата, където публиката вече ни е слушала на живо.

Low Roar – Dreamer
[media link=https://www.youtube.com/watch?v=PQzdO0ANNxA]