Седнало е Джоре Дос на брега на Темза

london bulgarian choir

Седнало е Джоре Дос на брега на Темза

Седнало е Джоре Дос, седнало е Джоре.
Ти лудо Джоре Дос, Ти си лудо Джоре.
Вънка на вратици Дос, вънка на вратици.
Ти лудо Джоре Дос, Ти си лудо Джоре.

Спомняте си го, кънти ви в главата още от училище, тананикали са ви го по онзи канал, който незнайно защо продължава да съществува или просто сте фолклорен гуру (но не от тези, които щракат с пръсти). И ако този гръмък кънтеж звънти из България всичко е наред и се усмихвате, а понякога омаяни от ритъма даже кръстосвате крака в танцова стъпка. А какво се случва, ако изненадващо доловите познатата мелодия на музикален фестивал в центъра на Лондон? Хем приятно, хем учудващо стряскащо. Стряскащо не заради чувствителното долавяне на българска народна песен по тези ширини, но най-вече заради изпълнителите – предимно англичани облечени в традиционни български носии. Гласовете им се носят с ясна дикция като на ограничен брой български логопеди, без диалектични отклонения, които са често присъщи за неразбрани ТВ водещи или поамериканчени позьори. Енергията и въодушевлението, с което пеят изпълнителите от Лондонския български хор заразява и приютява. Заражда ти се стремеж да подвикнеш заедно с тях и да се върнеш към родната традиция, сякаш досега не си изпитвал подобно сродно чувство. И избухва нуждата от принадлежност на чуждо място за други висини, които са били някак избледнели и почти изчезнали.

Но още преди да е свършила кратката песен те глозга въпросът  какво ли събира група чужденци да пеят традиционен български фолклор? Трудно ли е за проумяване, че около 50 лондончани отделят от малкото си свободно време, за да пеят песни на един странен и непознат за тях език. Да, баналността остава – българският фолклор се цени в чужбина много повече отколкото тук в България. Успява да обедини около себе си англичани, немци, поляци, гърци, японци, които да приемат енергията му за вродена. Очевидно българската култура попива чуждите влияния много по-добре, отколкото традициите на качествената българска музика. Тъжно, толерантно и затриващо ни в безпаметност.
[media link=http://www.youtube.com/watch?v=7h_15E3dMbI]