Do It Like Drunken Octopus

Drunken Octopus

Do It Like Drunken Octopus

“What do you do for living?”

“Play some music, drink and breath… Just like every octopus does.”

Няколко неща трябва да са ясни в тоя живот. Едното е, че трябва да се живее, другото е, че да се живее лесно не е трудно и третото e, че трябва не е задължително.

До такива-ти-ми върхови заключения стигнах след преживяното Drunken Octopus Party в цветния Бар Контрабар. Какво ми го подсказа? Няколко основни съставки на съботната вечер в Контрата (май тази нощ нищо не беше на контра).

Хората. Шарени. Българи, бразилци, германци, виетнамци и т.н. Събрали са се заради себе си и мястото. Знаят, че хем са заедно, хем всеки си е уникален. С напредване на контрабарната вечер всеки един от тях се превръща в цветно пипало от общия организъм на Drunken Octopus. Има и такива като мен – послушни, гледат, служат за подпори и се радват на тези, които споделят талантите си в Drunken Octopus jam session.

Способностите на хората. Дали се включваш в jam-a с цигулка, кахон, глас или просто прищракваш с кастанети-калинки, няма никакво значение. Щом излъчваш музика, значи ставаш. Другите те чуват и стават пред импровизираната сцена. Дистанция никаква, мелодии всякакви.

Свободното съзнание на хората. Случайните разговори с няколко непознати октопода, все още трезви, показват че пипалата на Drunken Octopus се плъзгат свободно. Разбирам, че сформирането на шарената групировка, чиито съставни части буквално се изреждат на инструментите, се основава на случаен подбор. Drunken Octopus има около 100 пипала, всяко едно от различен произход и с различна дарба. Ентусиастите запълват различни пространства (открити и закрити) и единственото им желание е да свирят на момента, за момента, тук и сега. Без записи, албуми и предварителна подготовка. Пипалата на Drunken Octopus продължават да се множат и да се увиват около всички, които следват „житейските“ правила, изброени в началото.

В тази заглушителна обстановка, пропита от приемащи се за освободени и талантливи хора, продължавам да тракам с кастанетите-калинки. Вярата, че и такива неща продължават да се случват и то до късно, и то не само днес, и то в различни пространства, ме кара да продължавам да потраквам. И октоподът свободно си пълзи, ли пълзи.

[media link=http://soundcloud.com/yiod-jam-session/yjs-24-2-12-2]

Вижте също и: