Lemon Sweets & Chocolate – пътуване към Юга

Lemon Sweets & Chocolate – пътуване към Юга

Автор: Кика
Фотограф: Делян
Източник: koncerti.bg

Във време, в което интернет и медиите ни повтарят колко ужасно е всичко, в който най- обсъжданите и четени новини са тъкмо най-мрачните, на човек му се иска да избяга…ако не завинаги, то поне за малко. Някои бягат с влак, други със самолет, аз бягам с джаз. Ще ви кажа как се прави. Обличате си любимите вечерни дрешки, обаждате се на някой наистина готин човек, каните и него да бяга с Вас, ако няма такъв подръка или всички за заети, бъдете смели, отидете в бара сами, изключете всички медии, изключете телефоните и лаптопите, изключете и себе си, усмихнете се, влезте в избрания клуб с джаз концерт, купете си питие от бара, седнете някъде и се заслушайте.

Ние с Делян от koncerti.bg отидохме в Студио 5, защото там имаше хора, чийто анонс обещаваше нещо ново и различно- афро джаз в ранните часове на вечерта. На сцената излязоха Пенелъпи и трима музиканти- соло китара, бас китара и клавирни, иначе казано Lemon Sweets & Chocolate. И бягството почна- бавно и ритмично някой ни извика на път и ни отведе в онази красива страна, където всичко е хубаво. Пенелъпи, Пенелъпи с най- прекрасната усмивка, която можете да си представите, запя много джазово и красиво „Papa was a rolling stone”. После на сцената се разля онзи позитивизъм , който го има само в музиката на живо-„The best of my love”, пееше тя и наистина ни даваше тонове красота и любов. Алтов тембър, коса на малки плитки, всички топли цветове по красивата й туника, високи тънки токчета и най- бялата и заразителна усмивка, която съм виждала, честно.

Не знам дали заради вокалиста или заради всички на сцената, но всяка група създава своя атмосфера, всяко бягство е различно, дестинацията всеки път е нова. В студио 5 магията се получи. Видях записи на групата в някакъв ресторант, в който нямаше и капка от тази енергия, всичко се губеше във врявата на празните приказки на хората. Слава Богу, тук не беше така. Тук бяхме в малък и уютен джаз бар, който можеше да е навсякъде- в София, в Амстердам, в Ню Орлиънс или дори на Луната. Знаете ги тия барове с малките масички и удобни дървени столчета, на които човек сяда и слуша, защото там менюто няма значение, всичко е музика.
Това пътешествие започна със забавни и леки песни. Защото по време на бягство на човек му се иска да чуе нещо неангажиращо и приятно, без излишен патос, весело като детска игра. Така ги представяше Пенелъпи : „These guys say juuuhu and the others go bum-bum-bum, and we do something, we create a song”, просто и естествено. На такива песни по- смелите танцуваха- “Up, jump, sway, down”, танцуваше и Пенелъпи. На други всички се пренасяхме „in the lazy sunshine” на кея на някоя бавна река в последните лъчи на августовия следобед.
Продължението донесе песни, които освен богати на емоция, бяха и пълни със смисъл. Всяка песен си имаше причина и история. Слушахме искрени и позитивни послания, ама не от тези, повърхностните,„обичайте се и всичко ще е наред”, а от тези, които те карат да поемеш дъх, да изправиш рамене и да направиш нещо добро, ангажирано и отговорно. Слушаш и разбираш, че всичко е толкова е просто, достатъчно е само повече хора да чуят това парче, може би и следващото, абе направо всички. Като урок по човечност, ама за деца- поднесен красиво и с любов- „Guilty for loving life and doing what’s right”, каква по- добра препоръка?!

Lemon Sweets & Chocolate не се ограничаваха само с джаз, имаше и реге, и африкански ритми, имаше от всичко по много. Песни за всичко и всички. Пенелъпи разказваше за страховете си, за малките победи, за живота, такъв, какъвто всички го познаваме. Музиката и любовта даваха отговор и утеха…на всичко- „This music is about letting it go, just let it go, as if nobody sees you, as if you are alone with your God, just let it go…”.

През цялото време тя общуваше с публиката, по някакъв свойски и неповторим начин, като открит и сърдечен човек, който не пее репертоара си, а е щастлив да види всичките свои приятели на едно място. Имаше много добър заряд на тази сцена и всички го усещаха. Само фотографът ни се измъчи, защото искаше да снима повече, а тя просто не спираше да се движи в ритъма на песните, все едно се опитваш да снимаш дете, което тъкмо се е заиграло на най-любимата си игра- почти неизпълнима задача. Излъчваше много добра енергия, според Делян, това е осъзнатото щастие, че това, с което се занимаваш е тъкмо онова, което правиш адски добре. Може и така да е, не знам, но знам, че на това пътешествие всички бяха щастливи. Затова имаше цели три биса, които те изпълниха за нас, явно симпатията е била взаимна.

Кацаме в Студио 5, часът няма значение, времето е музикално и атмосферното налягане е просто чудесно. Благодарим Ви, че избрахте да пътувате с Lemon Sweets & Chocolate, довиждане, до следващата дестинация.