Мощни спомени заради Last Hope и Vendetta

last hope/vendetta

Мощни спомени заради Last Hope и Vendetta

За пореден път „As one“ 

автор: Филип Сарачев         фотограф: Анастас Чобанов

Вървейки за работа и мислейки за довечера, внезапно се върнах много назад във времето и се сетих за първата ми касетка на Face up. Може би предстоящият лайв пробуди тези мисли в мен. Спомних си, че в младежките ми години никога не бях чувал нещо подобно и същевременно родно. Това ме накара да осъзная колко хубаво беше времето, когато “откривахме“ нова музика и стилове. И сега, много години по-късно, след като успях да видя и да побушувам с всички свои любими групи от световната сцена, трудно може нещо да ме развълнува.

Та, беше просто един пореден четвъртък. Работният ден нямаше край, лека-полека изгубих желание да прекарам една приятна вечер. Времето напредваше и вече бях сигурен, че ще пропусна подгряващите банди за концерта на LAST HOPE и VENDETTA. В последствие разбрах, че са пропускът ми е бил голям.

Все пак и работата си има край… Изморен и изнервен успях да се озова в Терминал 1. Vendetta тъкмо бяха започнали. Веднага щом чух познатия тежък саунд поредният работен ден се самозабрави в сивотата си.

1ih1Настаних се до бара, взех си бира, огледах се. Атмосферата беше жестока. Капацитетът на клуба се изпълваше. Освен познатите лица, които съм виждал многократно по такива събития, забелязах и много нови – млади хора, които с “пълни шепи“ попиваха от софийската сцена. Ясно еволюцията, все пак, съществува…

Пред сцената мош пит-ът беше убийствен. Вместо да се вслушвам в “пази си гърба“ се наложи многократно да пазя лицето си, отпивайки от бирата. Все пак е доста трудно да останеш физически невредим, отпивайки и в същото време десетки потни, татуирани ръце да преминават на сантиметри от главата ти. Но успях да се справя и не “посрещнах края’‘. Евала и на Анастас, който се справи с по-трудна задача – да e по средата на това меле, да успее да предпази себе си, фотоапарата и същевременно да снима.

С всеки следващ смазващ риф публиката ставаше още по-енергична. Отново емоциите ме накараха да мисля за родната сцена и за отминалите дни. Реално погледнато се убедих, че човек понякога, в своето ежедневие и отвъд, има нужда точно от това – убийствен лайв (изключително подходящо словосъчетание- бел.ред.) с родни банди. И групи като Vendetta и Last Hope не само поставиха началото на това, а и изградиха история. Вече повече от 20 години стабилната хардкор сцена в България продължава да съществува и да създава традиции.

Та-а-а, без да се отплесвам, цялото това събитие ескалира според мен след първите акорди на Hate City. Дори и аз, със скромната си физика, взех участие в заформилото се меле пред сцената. Енергията се прокрадна във всяко кътче на клуба. Всеки взе присърце тази песен, в която се оглеждаше любимият град. Аз лично възприех по-емоционално страшното изпълнение на Vendetta на Blood Runs Cold. Явно не е бил случаен фактът, че цял ден, работейки в офиса, се връщах мисловно към тийнейджърските години…

Малко след като Vendetta слязоха от сцената, хората очаквано се разпръснаха. За миг си помислих, че публиката е дала всичко от себе си, че е изчерпила енергията си. Тази мисъл умря още в зародиш с появата Last Hope. Не само, че енергията не беше изчерпана, точно обратното – тепърва се покачваше драстично. Last Hope, разбира се, бяха на очакваното високо ниво. Направиха ми впечатление готините препратки между песните. С добре подбрани думи Чиката припомни смисъла и значението на това, което се създава у нас и което продължава да съществува толкова време напук на всичко. Последваха стари и нови парчета, а мош-пит-ът продължаваше да е в разгара си. Лека-полека нещата отидоха към своя край. Очаквано (за мен) Vendetta и Last Hope изпълниха по неотразим начин своята обща песен „До дъно„, която сложи края на партито.

Личеше си, че напускащите Терминал 1 са доволни. Позитивното чувство, че си имаме нещо ценно остана у повечето присъствали. Нещо наше, което смело мога да твърдя, че не отстъпва по никакъв начин на това, което се създава в световен мащаб. И така до следващия път, дано е скоро. Дано бързо дойде моментът, в който отново ще вземем поредната родна хардкор доза и ще застанем пред сцената, готови да посрещнем всичко като един…

P.S. Respect за Anti Future и Blackmail!

[srizonfbalbum id=2]

Вижте също и: