Lacuna Coil. Fear No More.

Lacuna Coil. Fear No More.

 Lacuna Coil за първи път в Mixtape 5… И не за последен… Днес, 17.11.,  ще избълват музиката си там пак, прецизно създавана и разрушаваща страха от високите децибели (и не само) повече от 20 години.

Предчувствия за спомени преди първия концерт на Lacuna Coil (в неточен превод – празна спирала) в клуба, ме кара да си завъртя дъската (даже съм загрял в Switch-a с премиерата на Turbo Dojo), така че да захлопа отново в ритъма на Unleashed Memories. Пропускам първата подгряваща банда – SinHerseyГрешен или не, озовавам се в Mixtape 5 за развихрянето на Cellar Darling.

Взирам се в инструмента на кръста на вокалистката Anna Murphy и се кефя не само на звуците, които впръсква, но и на името му – hurdy-gurdy. Върли и не чак толкова върли фенове вече са се надвесели над огражденията пред сцената и жадно протягат ръце за още жица, крясък и развяване на коси и косачки. Аз не съм сред тях, но се опитвам да прихвана от ентусиазма им. Е, не успявам. Важното е, че масата се радва, но някак плахо, защото безпощадното очакване на Lacuna Coil виси над мазето, darling.

Точно в 22 ч., всеки оставя бутилки, чаши и цигари, за да се втренчи в маската на Ryan Blake Folden и да се отдаде на италиански готик метъл. Гот, а?

Cristina Scabbia и Andrea Ferro се впускат в гласовита спирала и оставят куфеещите бездъхни, препускайки през Die and Rise към Blood, Tears, Dust. И демоните крещят: Your words are poison inside my veinsНо това е само разпявка, предстои да преживеем Enjoy The Silence.

Cristina ни припомня, че всички сме еднакви, независимо какво слушаме, за какво трещим, в какво вярваме – и аз, и ти кървим и плачем. Заедно не се страхуваме и искаме да повярваме в наближаващата Naughty Christmas. А тя се появява като първи бис и впръсква пред сцената първи сняг… Или може би феновете отпред, в екстаз, започнаха да скубят и мятат перушини… Снегът (и перушината) беше лъжа, идеалистична прелюдия към Heaven’s a Lie. Разчепатени и надъхани стигаме до заслужно изпразване – The House Of Shame.

Взехме си всичко, което очакахме и напевно се пръснахме из съсипана София с призив Lacuna Coil, Ale, Ale, Ale! 

photo: YoYo